Публична лекция на Н. Пр. Андраш Клейн, Посланик на Унгария в България
“Бъдещето на отношенията между България и Унгария”-  18.09.2014г. гр. Варна
 

 

На 18 септември 2014 г. Н. Пр. Андраш Клейн, посланик на Унгария е България от 2011 г. изнесе публична лекция в Община Варна на тема “Бъдещето на отношенията между България и Унгария”.  Главни теми бяха икономическите, политическите и културни отношения между двете страни, както и общите предизвикателства, които стоят пред двете страни в рамките на ЕС и по отношения на световната финансова криза и събитията в Украйна. Темата “енергетика” получи сериозно внимание, като бяха обсъдени цените на тока и бъдещето на “Южен Поток”.

Двустранни отношения

 

Икономика и туризъм

“В нашите взаимоотновения няма проблем”, настоя посланик Клейн.  Двустранната търговия се развива добре – стокообменът между България и Унгария е близо 1 милиард евро, което не е малка цифра за две малки страни, които не делят обща граница. За съжаление, износът от Унгария за България е далеч по-голям от този от България за Унгария. Този дизбаланс обаче е компенсиран от високия брой унгарски туристи, почиващи на Черно море. В началото на 90-те години, броят на унгарските туристи в България значително намаля в следствие на отворяне на границите към Хърватска, поскъпването на транспортните услуги и повишаването на престъпността в България. Тази лоша тенденция се обърна след 2000 г. Появиха се нискобюджетните самолетни линии, местните власти положиха усилие да овладеят престъпността по българското черноморие и носталгията започна да връща Унгарските туристи в България. През 2015 г. се очакват приблизително 130 000 унгарски туристи да посетят страната. Добри примери има и в нарастващите унгарски инвестиции в България.

 

Политически отношения

“Да си унгарски дипломат в България е сравнително лесно”, каза г-н Клейн.

Унгарците биват посрещани със симпатия в България. Същото важи и за българските граждани в Унгария. Една от причините за това е нашата доста сходна история: “През 20 век, като съюзници,  губим всички войни, които можеше да се загубят. И двете страни претърпяха национални катастрофи.  Съюзници сме през  комунизма.  През 21 век доброволно ставаме съюзници в ЕС и НАТО.” В Унгария хората все още помнят българските градинари – символ на трудолюбие и умение.

 

Културни отношения

Културно-образователните връзки между двете страни винаги са били изключително силни. Докато политическите и икономическите отношения между двете страни се развиват добре, за съжаление през последните години тази сфера бележи спад. След промените в началото на 90те години, институционалните връзки изчезнаха. Преди този период имаше голям брой обмен на студенти. Днес това се среща изключително рядко. Културно-образователните институции имат нужда от сериозно внимание от страна на нашите правителства. Това не е проблем само в България, но също и в Полша и Чехия. Това е едино от основните предизвикателства в нашите двустранни отношения.

 

Международни въпроси - общи предизвикателства

 

В рамките на ЕС двете страни имат сходни интереси. Налице са чести консултации между унгарски и български дипломати. В 95% от въпросите свързани с общото ни европейско бъдеще, България и Унгария имат сходно мислене. Пример за това е земеделието и разширяването на съюза. По отношение на разногласията, които унгарското правителство имаше с Европейската комисия, унгарският дипломат обясни, че страната не е попречило на нито едно важно решение в Брюксел, свързано с финансовата криза, или с разширяването на ЕС. Унгария отговаря на всички международни задължения, включително и по отношение на сигурнастта и ангажиментите им с НАТО. Това което буди спорове, обясни посланикът, “е вмешателството на ЕС в области, които не са в компетенцията на комисията, а са национална компетенция.”  

 

Пример за това са събитията от 2010 и 2011, когато Унгария избра ново правителство в лицето на Виктор Орбан. По това време страната беше в серизона икономическа рецесия, с висока задлъжнялост и сериозен бюджетен дифицит. “Бяхме на крачка от фалит, като този в Гърция,” каза той. Новото правителство предложи нов метод за спряване с кризата, който да избегне строгите политики налагани от Брюксел, с цел запазване на средната класа в страната. Стопяването на средната класа би имал сериозни, не само икономически, но и политически последици, които биха застрашила демокрацията в страната. Беше наложен извънреден даннък върху застрахователната система, което беше силно разкритикувано от Брюксел. “Данъчна политика,” настоя Клейн, “е държавна политика!”

 

Друг подобен пример, който силно резонира в България, е цената на тока. Унгария намали цената на тока за населението с 22.5%, а за бизнеса с 11,5%. “Цената на тока,” обясни посланикът, “не е само икономически въпрос.” Преговорите на ЕС за договор за двустранна търговия със САЩ са от серозно геополитическо значение.  Важно е, подобна спогодба да се случи, но трябва да се подготвим и за последиците. Цената на тока в САЩ е 1/3  от цената в ЕС. След сключването на този договор, унгарските предприятия няма да бъдат конкурентноспособни спрямо партньорите отвъд океана. За да се подготвим за тази ситуация, е важно да изградим цялостна стратегия за намаляване цените на тока. Както в банковото дело, така и в енергетиката, собствениците са големи и силни чужди и международни компании. За това се налага ЕС да признае, че цената на тока е национална политика, защото е обвързани с национални политически въпроси.

 

Енергетика

 

Според Н. Пр. Андраш Клейн има много неястота и хаос в българската позиция по отношение на енергетиката и това затруднява сътрудничеството.

 

По темата "Южен Поток", стана ясно, че  Унгария е за реализирането на проекта и няма причина тя да  не иска той да се случи. Ако Русия спре доставките на природен газ през Украйна, Унгария има запаси за едва няколко месеца. Възможно е да се търси норвежки газ, но той е на двойна цена, обясни посланик Клейн. За съжаление в България липсва каквата и да било яснота относно позициите на страната по тази тема. “Много се надявам да ми обясните, каква е точно ситуацията тук” каза той. Погледнато отстрани е трудно да се добие представа какво се случва е България - строежът беше спрян на сушата, но продължи да се строи в морето", коментира още той.

 

Подобна е и ситуацията с АЕЦ Белене: “Ще се строи ли АЕЦ Белене?” Първоначално беше предвидено изграждането на два руски реактора, но работата по проекта се спря. След проведения референдум стана ясно, че обществената настройка е в подкрепа на руския проект. Въпреки това, работата по него не беше подновена. Вместо това, в момента се заговори за американски реактор.

 

Пълен видеозапис на лекцията може да намерите тук>