Външна политика и интеграция в региона

 

Турция активно се стреми към членство в ЕС, като същевременно поддържат тесни връзки с Изтока. България представлява важен компонент в тази политика, предоставяйки географска връзка с Европа. Страната застава твърдо зад интеграцията на региона, включително и на Западните Балкани, в европейските и евро-анталнтически структури. Турската политика в региона цели подобряване на сигурността, собствеността и приемствеността. Балканските държави, настоя посланикът, трябва да решат проблемите си заедно, без чужда намеса. Друг важен аспект е икономическата взаимозависимост. Тя сближава страните, настоя г-н Гьокче. На последно място, но не по значение, посланикът постави запазването на мултиетническия, мултикултурнен и мултирелигиознен облик на Балканите.

 

Сирийските бежанци

 

Посланикът намери за изненадващо и невярно твърдението в Българските медиите, че страната е заплашена от "вълна от бежанци". За да опровергае това твърдение, посланикът представи ситуацията в Турция. За последните две година в страната са влезли приблизително 1.6 милиона сирийски бежанци. Тази цифра е 200 пъти по-голяма от броя на търсещите убежище в България. В усилията си да се справи с търсещите убежище в странта и да предотврати преминаването им в България, турското правителството е похарчило четири и половина милиярда щатски долара. Едва 250 мил. от тази сума е международна помощ. Турция разбира загрижеността на българските власти и продължава да си сътрудничи с граничните власти за опазване сигурността по границите. В отговор на въпрос от публиката, посланикът отхвърли необходимостта от изграждането на телена ограда по цялото протежение на българо-турската граница. По негово мнение, тази настройка е повлияна главно от крайните политически партии в новото българското правителство и тя е обезпокоителна.

 

Културна политика

 

Турция се стреми към опазване на общото културно и историческо наследство. Н.Пр. Гьокче даде за пример възстановяването на Църквата Свети Стефан в Истанбул, призната от турските власти като "неразделна част от българската национална, религиозна и археологически идентичност." Друг пример е реституцията на 10 имота, върнати на българските общности в Истанбул и Одрин през 2008 г. Така Турската страна е изпълнила своята част от двустраното споразумение с Българиа. Статутът на имотите, официално заявени от Главното мюфтийство в София обаче е все още неясен, поясни посланикът.

 

Икономика и двустранна търговия

 

Стокообменът между България и Турция към момента е приблизително пет милиарда щадски долара, в сравнение с 12 милиона през 2002 г. Това значително увеличение, обясни посланикът, може да бъде далеч по-голямо. Липсата на надеждна инфраструктура в България, наред с други фактори, обяснява ниските нива на инвестиции и търговията между двете страни. Като пример беше даден заводът "Тракия Глас", най-голямата чуждестранна инвестиция в България от близо 1 милиард евро. Приходите на предприятието представляват 1% от брутният вътрешен продукт на България. Въпреки това, каза посланикът, “заводът не разполага с прилична пътна структура."Друга причина която отблъсква турските инвеститори в България са нападенията срещу джамии.  

 

Въпреки това, Н.Пр. Гьокче вярва, че в търговските отношения между двете страни има огромен потенциал за развитие. Според него, България може да се възползва от

икономическия бум на своята съседка. Турция е втората страна в света след Китай по брой на инвестиции в инфраструктурни проекти, наук, технологии и иновации. В момента се изгражда второто по големина летище в света, което ще бъде свързано с България посредством магистрали и високо-скоростни влакове. "Трябва да се запитате защо не работите по изграждането на високо-скоростни влакове и подобряване на пътната си инфраструктура", настоя г-н Гьокче, "вместо да говорим за телени огради по границата."

 

Енергиен сектор

 

Енергийният сектор е един от приоритетите на Турция в двустранияте отношения с България. Посланикът предстви изграждането на най-дългия газопровод в света, който ще пренася природен газ от Каспийския басейн през Турция до Гърция и България. Друг важен отрасъл за Турция е развитието на възобновяемите енергийни източници. Нарастващото потребление на енергия в Турция обаче налага и изграждането на три нови атомни електроцентрали в страната.

 

Разговор с публиката

 

С оглед на икономическия бум в Турция, журналист на Българското национално радио повдигна въпроса за интересите на Турция за присъединяване към ЕС. В отговор, Н.Пр. Гьокче обясни, че Турция не търси материални облаги от членството си в ЕС. Решението за присъединяване към ЕС е въпрос на ценостти. Изборът Турция да е част от европейските ценности и демокрация е направен отдавна. Страната полага старателно усилия за присъединяване, но за разлика от други държави, Турция не получава никаква предприсъединителна финансова помощ.

 

На въпрос относно усилията на Турция да задържи Сирийските граждани в Сирия, посланикът обясни, че страната му е единствената в света, направила конкретни предложения за създаване на безопасни зони на териториата на Сирия, защита на цивилното население от въздушни атаки и изпозлването на химически оръжия. Посланикът изказа възмущение от постоянните членки на Съвета за сигурност, които налагайки правото си на вето, блокират намирането на решение.

 

На въпрос отностно санкциите срещу Русия, г-н Гьокче обясни, че Турция не е член на ЕС и не е обвързана с тази полика, особено когато са застрашени национални интереси на страната. Въпреки това, Турция взима под внимание наложените санкции и е в тесен диалог с ЕС и САЩ. По негово мнение, икономическите санкции срещу Русия няма да имат нужния ефект. Като по-добра стратегия, той предложи цените на петрола.

 

Запитан дали смята ДПС за турската етническа партия, посланикът заяви, че организацията не може да бъде разглеждана като етническа. Половината от членовете на партията са с български произход, за разлика от кюрдска партия в Турция, която е съставена изцяло от кюрди. Тях никой не ги пита “Вие кюрдка партия ли сте?” поясни посланикът. ДПС определено е допринесъла в развитието на турско-българските отношения, но не повече от останлите партии в страната. Малцинсвените групи в двете страни неминуемо оказват своето културно влияние, допълни той. Това спомагат за по-близките отношения на двете съседки. "Живели сме заедно в продължение на стотици години и това е съвсем естествено", заключи г-н Гьокче.

 

След една четвърт век в турската дипломатическа служба, включваща назначения в Афганистан, Италия, Пакистан, Великобритания и САЩ, дипломат от кариерата Сюлейман Гьокче пристига в България в края на 2013 г.

 

Роден през 1973 г., той е възпитаник по международни отношения в университета в Анкара. В периода 2011-2013 г. е директор на дирекция "Административни и финансови въпроси" към Министерството на външните работи.

Лекция на Н. Пр. Сюлейман Гьокче, посланик на Турция в България 

„Турско-българските отношения през XXI век“ - 20.11.2014, гр. Варна

Турският посланик в България, Н. Пр. Сюлейман Гьокче, представи своите виждания за бъдещето на отношения между България и Турция с оглед на общите политически, културни и икономически интереси, интеграцията в региона, развитието на енергийния сектор и проблема със сирийските бежанци. Посланикът постави тези теми в контекста на съвремените политически принципи на трансформация, глобализация и взаимозависимост.