September 21, 2015

Please reload

Recent Posts

Във Варна се открива институт за мир

March 29, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Какво да очакваме от турско-руските отношения

December 7, 2015

 

 

 

Източник: 

http://www.russia-direct.org/opinion/four-scenarios-what-happens-next-russian-turkish-relations?utm_source=foreignpolicy.com&utm_medium=banner728-250&utm_campaign=isolation


За България е от изключително значение какво се случва в южната ни съседка, както икономически, така и политически.  Взимайки под внимание разцеплението между ЕС и Русия през последните години и ролята на Турция, като медиатор и буфер не само в този конфликт, но и във войната в Сирия и последвалата имигрантска вълна, Работилница за бъдеще-България, инициирана от Франц Йозеф Гренцеб иска да обърне специално внимание на проблема между Русия и Турция. Сваленият руски самолет на 24 ноемвре тази година, предизвика остра криза в техните двустранни отношения. В последствие, руския президент Владимир Путин подписа указ за приемането на икономически санкции срещу Турция. Конфликтът се задълбочи и се превърна в трайно замразяване на отношенията.


Изниква въпросът какво следва за отношенията между двете държави и как това ще се отрази на икономическата и гео политическа позиция на България. Статията на Алексей Чеснаков, публикувана в онлайн изданието Russian Direct, представя четири сценария за това как могат да се развият отношенията между Анкара и Москва. Ескалация на конфликта между Русия и Турция е малко вероятна за сега, но в същото време не бива да очакваме и пълно възстановяване на отношенията в близко бъдеще.  Най-вероятният сценарии е нов тип замразен конфликт.
 
Ескалация


Тази възможност не може да бъде изключена. Вероятността за последваща есклазация продължава да бъде възможен развой, поне докато съществува възможността за бъдещите сблъсъци между Русия и Турция в граничната зона между Сирия и Турция. Този сценарии може да се превърне в реалност, ако Анкара продължи да подкрепя сирийските тюркмени, докато Русия отправя своите удари срещу позициите на тюркмените и други турски съюзници сред опозиционните сили в Сирия. Всеки следващ инцидент може да доведе до непредсказуеми военни последствия. Политически причини за ескалация могат да бъдат мерките, които двете страни биха предприели в конфликтът, като рязко могат да променят баланса в интересите им. Пример за това е евентуално затваряне на Босфора за руски кораби.
 
Замразяване


Замразяване на конфликтът е възможно, при условие че и двете страни продължат да поддържат сегашните си позиции на остра политическа реторика, но успеят да се възпират от директни действия, които биха довели до влошаване на положението. По-специално, Русия трябва да прекрати полетите си по протежение на турско-сирийската граница, а Анкара да оттегли подкрепата си за тюркмените и затвори границата си за да се предотврати навлизането на бунтовници и оръжия на Ислямска държава. В дипломатическите отношения, това означава възпиране на двете страни от налагане на допълнителни санкции една срещу друга.


Затопляне на отношенията.


Стопляне на отношенията между Анкара и Москва са възможни с помощта на посредничеството на друга тясно свързан страна, като например опитите на Азербайджан и Казахстан. Това трябва да бъде последвано от двустранни разговори и срещи, които да доведат до  постепенното възстановяване на контактите най-малко на ниво военни и дипломатически агенции. Това би наложило постепенно вдигане на наложените санкциите. За реализацията на този сценарий, турската страна трябва да намери нов език. Към момента “извинението” за случилото се, е изключително недостатъчно условие за стопляне на отношенията между двете страни.
 
 
Възстановяване


За да се случи това, е необходимо да има среща на най-високо ниво: Путин и Ердоган. След такава среща, е възможно Москва да обяви отмяната на санкциите, наложени по-рано. Страните трябва да започват да си сътрудничат в Сирия, в един по-широк спектър от военни и политически въпроси. Едно от условията, което е от съществено значение за този сценарии, е възстановяване на доверието на високо ниво, което може да се постигне с налагане на механизми за сътрудничество между Русия и НАТО.
 
Бъдеща ескалация е неизгодна и за двете страни, смятат екипът на Работилница за бъдеще България и Франц Йозеф Гренцебах. За Русия, която е в икономическа криза, събития в тази посока, биха довели до допълнително натоварване на бюджета. Москва ще бъде принудена сама да понася разходите, докато е под постоянната заплахата от нови воени сблъсъци. Подобен сценарии ще възпрепятстват създаването на коалиция в Сирия и страните от НАТО ще бъдат принудени да подкрепят Турция. За Анкара, ескалация в отношенията с Турция също биха довели до редица нежелани последици. Основен фактор би било недоволството в Европа, което може да доведе до влошаване на отношенията между съюза и Турция. Проблемът възниква от последващо увеличение на броя на бежанците. Това би имало неблагоприятни последици, както за Турция, така и за европейските страни.
 
Въпреки това, затопляне на отношенията, не се очаква в близко бъдеще. След налагането на санкции и размяната на драматични декларации от двете страни, всеки опит за затопляне на отношенията или оттегляне на позициите, би било възприето като признак на слабост.
Противоречията между Москва и Анкара са дълбоки и фундаментални, и те произтичат от различните им позиции, спрямо сирийския конфликт. Поддържане на сирийския президент Башар Асад на власт е приоритет за Кремъл, докато отстраняването му е приоритет за Анкара. С оглед на това, пълно възстановяване на отношенията също е малко вероятно в този момент. Най-реалистичният сценарий е, че конфликтът ще влезе в замразена фаза. 

Следете и другите статии по темата от Работилница за бъдеще България.

 

Становище на Франц Йозеф Гренцебах за бъдещето на България

 

 

 

 

 

Please reload

Follow Us