September 21, 2015

Please reload

Recent Posts

Във Варна се открива институт за мир

March 29, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Новият световен ред и възможностите, които стоят пред България

June 23, 2015

 

Днес ще продължим да обсъждаме променящия се световен ред, като ви предстaвим превод на статия на немския политик Йошка Фишер, публикувана в agenda.weforum.org тази седмица. Работилница за бъдеще България би желала да прикани своите читатели да разгледат казаното в статията като възможност за реализиране на приоритетните сфери в бъдещето развитие на България.

 

***

 

Последната среща на върха на Г-7, в красивата алпийска обстановка на Гармиш-Партенкирхен в Германия, дойде и си отиде не като Г-8. След оттеглянето на Русия, Г-7 е отново съставен изцяло от традиционните западни сили. В момент, когато появата на големи, гъсто населените икономически двигатели като Бразилия, Китай, Индия и Индонезия застрашава господството на Запада, мнозина смятат, че сегашната международна система се нуждае от основен ремонт.

 

В действителност, един нов световен ред е на път да се появи - и много скоро. Каква ще е неговата форма, обаче, зависи от два основни фактора: глобализация и цифровизация.

 

Глобализацията дава възможност на икономики, които все още не са напълно развити, за да се възползват от предимствата на индустриализация и да се интегрират в световните пазари - тенденция, която поставя нови граници на глобалното разделение на труда и трансформира веригите на стойността. Революцията в цифровите комуникационни технологии подкрепя тази промяна.

 

Разбира се, влиянието на цифровизацията се простира отвъд икономиката; разбивайки културни бариери, като дава на обикновени граждани, намиращи се в най-отдалечени райони на света, достъп до информация и идеи, идващи от всички краища на света. Докато активираното от глобализацията икономическото развитие продължава да повишава доходите, тази културна интеграция несъмнено води до по-широко участие в политическия живот, особено сред все по-голямата - и все по-взискателната - средна класа. Тази тенденция е вече на лице и усложнява усилията на правителствата да упражняват национален мониторинг и контрол.

 

Трудно е, обаче, да се придвиди какъв ще е ефектът на глобализацията и цифровизацията върху баланса на икономическите сили в глобален план. Въпреки че тези тенденции несъмнено подхранват икономическия възход на някои развиващи се страни, Западът - особено в САЩ - запазва водещите си позиции в сферата на технологиите и иновациите. Истината е, че технологичната преднина на Америка - заедно със своите огромни капиталови активи и динамична бизнес култура, илюстрирани в Силиконовата долина - в крайна сметка може да укрепи и подсигури силните си позиции в световен план.

 

Новите големи икономики, като Китай и Индия, обаче, продължават да се възползват от технологичното догонване, като усилено се опитват да насърчат иновациите на родна почва. Заедно с продължаващата глобализация и цифровизация, те могат да захранят една трайна тенденция за изместване на световния ред далеч от западния модел.   Само времето ще покаже дали тези държави ще съумеят успешно да оспорят водещата позиции на вече установените световни лидери.

 

Дори и САЩ - и до известна степен Западна Европа – да успеят да запазят своето конкурентно предимство, малко вероятно е да успеят да запази и своят глобален геополитически контрол, на който се радва след края на Втората световна война и особено след колапса на Съветския съюз, когато САЩ остана единствената суперсила в света. Въпреки че САЩ остава доминираща сила във военно, политическо, икономическо, технологично, и културно отношение, неговата глобална хегемония вече му се изплъзва.

 

Истината е, че глобалното геополитическо надмощие на Америка не трая чак толкова дълго. Изтощени, след поредица неуспешни войни срещу много по-слаби – и все пак непобедими – противници, днес се налага САЩ да обърнат внимание на вътрешната си политика. САЩ остави след себе си политически вакум, който предизвика поредица от регионални кризи –  най-вече, в Близкия изток, Украйна и в Южнокитайското и Източнокитайско море. Това доведе до цялостна промяна към нестабилност и безредие.

 

Въпросът е какво ще замени тази супер сила? Една от възможностите е завръщане към децентрализирания модел, съществувал преди индустриалната революция. По това време, Китай и Индия са най-големите икономики в света, статут, който те ще възвърне през този век. Така, те могат да се присъединят към традиционните сили – САЩ, Европа и Русия – като създадат един вид “пентархия”, наподобяваща Европейската система за баланс на властта от деветнадесети век.

 

Има съмнение, обаче, дали тези държави имат капацитета да поемат глобални лидерски позиции. Европейският съюз се бори с безпрецедентни предизвикателства и криза, и е трудно да се предскаже какво може да последва. Бъдещето на Русия е още по-несигурно; след като страната така и не успя да се справи нито с фантомната си болка заради загубената си империя, нито с влошаващото се състояние на свояето общество и икономика. Индия има потенциал да играе важна роля в международен план, но има да извърви дълъг път, преди да стане достатъчно стабилна и просперираща за да го направи.

 

Това ни оставя само САЩ и Китай. Мнозина прогнозираха появата на нов двуполюсен световен ред, или дори нова Студена война, в която Китай ще замяни Съветския съюз като съперник на Америка. Но това също изглежда малко вероятно. В днешния взаимосвързан свят, САЩ и Китай не могат да си позволят конфликти и конкуренцията да застанат пред общите им интереси.

 

Към момента, Китай финансира държавния дълг на САЩ, и в известен смисъл, субсидира глобалната им власт. От друга страна, Китай не би могъл да постигне своя бърз икономически растеж и модернизация, без достъп до пазарите на САЩ. Казано по-просто, САЩ и Китай зависят един от друг. Това намалява рисковете, които би породила появата на нова глобална власт.

 

В така представената ситуация, става ясно, че новият световен ред ще прилича на биполярния модел на Студената война - но само на повърхността. Всящност, тези взаимоотношения ще се основават на взаимозависеща ангажираност и компромис в името на общите интереси.

 

Г-7 е умиращ вид. Време е да се подготвим за Г-2.

 

***

 

Готовали е България да се приспособи към този променящ се свят? Какви ще са последиците за страната и какви биха били ползите, които можем да извлечем? Това са въпроси, които екипът на Работилница за бъдеще България иска да постави не само пред широката аудитория, но и пред управляващите.

 

Според становището на г-н Френцебах, инициатор и член на организацията, бъдещето на България може да зависи до голяма степен от инвестициите на новите водещи световни икономики, като Китай и Индия. Важно е, обаче, политическите лидери на България да заемат правилната позиция в отношенията си с тях. Възможно е страната да се възползва от опитни консултантски компании, които да договорят добри условия за финансиране на българската икономика именно от тези бързоразвиващи се страни, които биха имали огромен икономически и политически интерес да навлязат на Европейските пазари, като увеличат политическото си и икономическо влияние в региона. Това са важни теми по които страната трябва да намери консенсус, ако иска да изгради достатъчно гъвка политика за да се адаптира успешно към новият световен ред. 

Please reload

Follow Us