September 21, 2015

Please reload

Recent Posts

Във Варна се открива институт за мир

March 29, 2017

1/2
Please reload

Featured Posts

Каква роля могат да играят страните от БРИКС в бъдещото развитие на България

June 22, 2015

 

Преди броени дни приключи първият парламентарен форум на страните от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка), който тази година се проведе в Москва. Участиниците си поставиха редица амбициозни цели, сред които: цялостна реформа на ООН, създаване на общ пазар, и издигането на БРИКС до водещи позиции в световната политика. Работилница за бъдеще България иска да използва случая за да поставим следните важни въпроси: Как България може да се възползва от набиращата сила асоциация? Каква роля могат да играят страните от БРИКС в бъдещото развитие на България? Достатъчно активна ли е позицията на страната ни относно поставените за обсъждане теми във форума в Москва? 

 

Екипът на организацията иска да повдигне широк обществен дебат по тези въпроси, като ги постави в контекста на стратегията за развитие на страната, публикувана на страницата на Работилница за бъдеще България. Екипът вярва, че България се нуждае от Програма за въстановяване и развитие, която да предостави 200 милиарда евро за период от 10 години (20 млрд годишно) за играждането на инфраструктурата и обществения сектор. Набирането на тези средства може да стане, чрез привличане на чужди инвестиции, както от страните-членки на ЕС, така и чрез пряко партньорство с другите големи икономики, като САЩ, Русия и Китай.

 

Работилница за бъдеще България иска да разгледа възможностите за реализиране на тази стратегия с участието на страните от БРИКС, като представи позицията на Шаши Тарур, индийски политик и бивш заместник- генерален секретар на ООН. След щателно разглеждане на темите засегнати в статията на Тарур, публикувана в agenda.weforum.org, бихме искали да обсъдим възможностите, които се откриват пред България в рамките на поставените приоритети за развиетието на БРИКС.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

***

БРИКС [на английски: BRICS] е единствената международна организация, творение на инвестиционна банка. Терминът БРИК е въведен преди повече от десетилетие от анализатор на инвестиционната компания Голдман Сакс - Джим О'Нийл. Първоначално той не брои Южна Африка сред редиците на големите нововъзникващи икономики: Бразилия, Русия, Индия и Китай.
 

Руският президент Владимир Путин харесва идеята от самото начало, и през 2006 г. предлага четирите страни да започнат да провеждат срещи редовно. Групата е бързо формализирана, с планирани годишни срещи на върха. Южна Африка се присъедява през 2011 г., консолидирайки присъствието на БРИКС в глобалния юг. Русия остава единствената държава-членка на БРИКС в Северното полукълбо. В действителност, това е и причината присъствието на Русия в групата да бъде разглеждано с такъв интерес. Предвид факта, че Русия беше доскоро член на Г-8 – най-важната икономическа група в Северното полукълбо – е трудно да намерим общото между нея и останалите четири членове на БРИКС, които традиционно са разглеждани като водещи гласовете на развиващите се страни. С присъединяване си към БРИК, Путин ясно показа своето желание да изгради алтернативна глобална платформа, която да прокарва алтернативни икономически и политически идеии.  

 

Установяването на БРИКС като водеща световна организация беше изненадващо за много международни наблюдатели, които не очакваха да видят задълбочаване на отношенията между държавите членки. През последните години, срещите на БРИКС доведоха до редица съвместни декларации, които обхващат всеки по-голям световен проблем. БРИКС провеждат също и редовни срещи на своите външни министри и участва активно в тинк-танк форуми и консултации. В допълнение, БРИК създаде Банката за развитие БРИК, със седалище в Шанхай, ръководена от един от най-уважаваните банкери в частния сектор на Индия. На този фон, тазгодипния парламентарен форум трябва да бъде разглеждан като поредната стъпка на една разрастваща се система от институции и механизми, които позиционират БРИКС като все по-сериозна международна организация, която не може да бъде игнорирана.

 

БРИК се появяват в момент, когато бъдещето на установената след Втората световна война международната система, все по-често се поставя под въпрос. След две световни войни, множество граждански войни, колониално потисничество, и ужасите на Холокоста и Хирошима далновидните лидери тогава стигат до решението, че либералния интернационализъм, основан на Хартата на ООН и свързаните с нея институции, е единственият начин да се предотвратят бъдещи кръвопролития.

 

И наистина, в продължение на седем десетилетия, тази система до голяма степен постига своите цели, като допринася за световния мир, макар и с цената на прехвърлянето на много от конфликтите към периферията. Системата работи не само в интерес на развитите страни; тя доведе деколонизацията, насърчи развитието и намери начини да приобщи гласовете на нововъзникналите и развиващите се държави.

 

При все това, изглежда че тази система вече не е така актуален. Китай и Индия се стремят към глобално влияние, съизмеримо с тяхната икономическа тежест; Бразилия и Южна Африка се очертават като континентални лидери, а въглеводородно подхранваната Русия остава неудобно приклещена в периферията на Запада. В този ситуация, не е изненадващо мнението на мнозина, че сегашната система има нужда от пълна промяна.

 

Вече установените световни сили, обаче, няма да отстъпят влиянието си толкова лесно. Въпреки че е абсурдно правомощия на Китай при гласуване в Световната банка и Международния валутен фонд, да бъдат същите като тези на Белгия, опитите на Г-20 да се създаде равнопоставеност между развитите и развиващите се икономики и страни в преход в тези институции водят до задънена улица. Лидерите на САЩ технически се споразумяха за провеждане на реформи в системата за гласуване на МВФ, но Конгресът на САЩ засега отказва да ратифицира тези споразумения.

 

Важно е да се отбележи, че страни като Индия и Бразилия – за разлика от (да речем) Германия и Япония преди един век – не целят да доминират световния ред. Всичко, което те искат, е място на маса, където гласът им може да бъде чут. Извън този сценарии, не им остава много друг избор, освен да изградят свои собствен ред – въпреки че и Индия, Бразилия и Южна Африка имат причини да се съмняват, че един нов световен ред, воден от Китай би бил подобрение на вече съществуващия.

 

Реакцията на БРИКС е както разбираема, така и обезпокоителна. Страни придобиващи икономическа и военна мощ, започват да упражняват и геополитическа сила и това не е новина за никого. Предизвикателството пред защитниците на световния ред е да намерят начин да включат новите световни икономически сили в една работеща система, основана на универсални и предвидими правила и глобални структури, които да предоставят справедлив достъп за всички страни, съобразен с техния размер, способности и принос към международната система. Днешните световни лидери изглежда са лишени от лидерството, широката визия и щедрия дух на тези, които създадоха световния ред след 1945г.. Упорито вкопчили се в системата, те доминират и блокират входа за нови участници, като не оставят голям избор на тези отвън.

 

Общото между страните от БРИКС е тяхното изключване от мястото, която те вярват че заслужават във вече съществуващия световен ред. Това може да не изглежда като достатъчно добра основа на която да бъде изградена една надеждна нова система, но след като техния икономически ръст е на път да задмине този на страните от Г-7 до 2050 – е добре да преусмислим това гледище. Факт е, че, ако страните от БРИКС не бъдат допуснати до лидерските позиции в рамките на вече съществуващата система, те неизбежно ще създадат своя собствена. Може само да гадаем какво би означавало това за световния ред, установен през 1945 г.

 

***

 

Без да оспорва или омаловажава ролята на ЕС и мястото на България в Евроатлантическите структури и цености, Работилница за бъдеще България настоява българските политици да погледнат сериозно на изложеното в статията, като преусмислят възможностите, които разрастващото влиянието на БРИКС може да окаже вурху бъдещото развитие на страната. Като портал между запада и изтока, и севера и юга, България може да играе ролята на медиатор в един многополюсен свят, като извлече нужните дивиденти за своето собсвено развитие. В името БРИКС е използвана алюзия чрез игра на думи (на английски: bricks = тухли). Дали България може да използва тези набиращи сили и влияние “тухли” за да изгради своето собствено бъдеще? Екипът на Работилницата смята, че това е въпрос на който управляващите в България трябва да обърнат сериозно внимание. 

Please reload

Follow Us