Кристалина Иванова Георгиева е български икономист и преподавател, европейски комисар от България в ресор "Бюджет и човешки ресурси" и специалист по въпросите на устойчивото развитие. Вицепрезидент на Световната банка от март 2008 до февруари 2010, член на съвета на настоятелите и доцент в катедра „Икономикс“ на Университета за национално и световно стопанство в София.

Встъпва в длъжност като европейски комисар на 9 февруари 2010 като Еврокомисар по Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Обявена е за "комисар на годината" през 2010 и за "европеец на годината" в годишните награди на електронното издание "Юръпиън войс" (European Voice). Отличена за своите приноси в работата си и по-специално управлението на хуманитарните катастрофи в Хаити и Пакистан.

 

Лекция на Еврокомисар Кристалина Георгиева на тема “Бъдещето на България”

 

На 20 Септември, 2012г. във вила Марциана, край Варна се състоя работна среща с Еврокомисаря Кристалина Георгива на тема “Бъдещето на България”. Обсъждайки бъдещето на страната, еврокомисарят постави стратегиите за развитие в контекстта на регионалната и световна политикономия. Трите основни теми в лекцията бяха кризата в еврозоната и нуждата от политическа и икономическа интеграция в рамките на Съюза; ролята на новите световни икономики; и нарастващата заплаха от все по-честите приордни бедствия и все по-сложни военни конфликти. Като всяка малка страна, България трябва да гради бъдеще, съобразено с тези глобални фактори. На срещата присъстваха Франц Йозеф Гренцебах, инициатор на Работилница за бъдеще България, както и Н.Пр. Иван Станчов, патрон на проекта "Бъдещето не България".

 

С оглед на глобалната финансова криза, България трябва да насочи своите усилия към справяне с безработицата, като подобри конкурентноспособността на малките и средни бизнеси и като стимулира инновативни проекти в традиционно-силните отрасли в икономиката си. Едни от най-важните ресурси на страната, изтъкна еврокомисарят, са природното и културно богатсво, настоявайки за повече стимули в сфрата на културиният туризъм. Ролята на гражданите е ключова, заяви тя, като изрази съжаление, че много български специалисти работят извън страната.

 

Ролята на Евросъюза

 

Като водещ фактор в бъдещето на страната, г-жа Георгиева постави посоката на развитие в Европейския Съюз: “Ние сме член на европейското семейство и това какво става в Европейския Съюз, има директно отношение към настоящето на страната и на българите.” В духа на еврооптимизма, тя настоя, че създаването на Евросъюза ще остане едно от най-значимите събития в новата история на Европа, което не само спомага развиетието на икономиките на държавите членки, но и предоставя платформа на която малки страни, като България, могат да стъпят с по-голяма тежест.

 

Проблемите, с които се бори Европа в момента оказват огромно влияние върху бъдещето на България. За това е важно да следим работата на институциите в овладяване на кризата в еврозоната. Обнадеждаващи в това отношение са събитията от последните седмици, което доказва, че по силата на своята икономическа тежест, Европа може да се справи с еврокризата, ако остане единна. Едно от тези събития беше решението на Европейската централна банка, която обяви програмата Outright Monetary Transactions ("окончателните сделки"), при които банката може да изкупува, без ограничения, ценните книжа на държави-членки от еврозоната, но само при условие, че те спазват фискална дисциплина. Тази мярка успокои пазарите и доведе до драстично поевтиняване на цените при които се търгува европейския дълг. Друг важен фактор е решението на съда в Германия за създаване на европейски механизъм за защита от дълговата криза. В допълнение към това, последните избори в Холандия доказаха, че въпреки временните моменти на колебание, европейците залагат на единството, като стратегия за бъдещо развитие.

 

На въпроса, “как да излезем от кризата?”, г-жа Георгиева постави акцента върху подобряване на конкурентоспособността, разтежа и борбата с безработицата. Безработицата свива потребителското търсене, което води до високи нива на спестяванията. България е пример за това. Важен фактор в тези усилия е феноменът деливъридж (deleverage), освобождаване от натрупаните дългове, при което потребителите увеличават разходите си с по-бавен темп, отколкото доходите им нарастват. Това се наблюдава както в частния, така и в публичния сектор. В следствие нивата на консумация не отчита съществен разтеж. Свитият държавен бюджет, липсата на портебителско търсене и кредетиране от страна на банките може да забави излизането от кризата. Единсвеният път за справяне с тази ситуация е подобряване на  конкурентоспособността, като се премахнат ограниченията пред малкия и среден бизнес, двигатели в борбата с безработицата. Зелената икономика предлага една нова посока за разтеж. Нужни са също иновативни стимули за развиетие на традиционно силни отрасли. В България, това е туризмът. Страната може да внесе нови модели в тази насока, като развие културния и природен туризъм.

 

Обсъждайки бъдещето на ЕС, г-жа Георгиева сподели визията на прецедателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо за “федерация на национални държави.” Логичният път за Европа, настоя еврокомисарят, е задълбочаване на икономическата и политическата интеграция. Пример за това е работата по европейски банков съюз. “Живеем в свят, в който размерът на икономиката има значение”, каза тя, като допълни, че обединена Европа представлява най-голямата икономика в света. Това е важно, взимайки под внимание все по-силната конкуренция, която представляват новите икономики, като Китай и Индия.

 

Новият многополюсен свят

 

Светът в който живеем днес, настоя г-жа Георгиева, не е двуполюстния свят от миналото. Все още сме далеч от установен многополюсен модел, но процесите на трансформацията са вече на лице. Икономическото, политическото и военното присъствие на новите икономики започва да се усеща все по-осезаемо. Това налага преориентирането на Европа и България. Отвъд предимствата, които носят тези нови полюси на разтежа, трябва да отчетем и трудностите, които този модел поражда във взимането на глобални решения. Пример за това са срещите на Г-20, които  трупат все повече теми, но взимат все по-малко големи решения. “Големият проблем”, каза еврокомисарят, е, “че в тези години на криза, всеки дърпа чергата към себе си.” Пример за това е липсата на съгласие относно търговските преговори в рамките на Доха, което пряко касае световната търговия. Най-потърпевши от отсъствието на интегрираност и отвореност на търговията са малките икономики, като България.

 

Хуманитарни бедствия и превенции

 

Другят важен фактор, който директно засяга процеса на разтеж, е наличието на все по-честите и по-екстремални приордни явления и все по-сложните военни конфликти. “Нямам никакво съмнение, че света се промени”, каза г-жа Георгиева. Днес живеем в един по-богат свят, но в същато време сме изправени пред все по-големи рискове. Тези сложно-комплексни, взаимопресичащи се проблеми налагат нуждата от глобална политическа инфраструктура, която на този етап все още липса. Страните с най-високи равнища на разтеж, като Китай и Индия, на които разчитаме да дърпат световната икономика напред, са сред най- застрашените.

 

Европейската комисия има две полета на работа в овладяването и предотвратяването на тези рискове. Оперативната дейност на комисията е насочена към справяне с кризи и бедствия във вече засеганти райони. “Ако някой си мисли, че ние можем да си измием ръцете и да престанем да се ангажираме с местата, където има конфликти, и това да не ни засегне”, каза г-жа Георгиева, “е много, много наивен.” Второто направление е ангажирано с политика на превенцията. Единствения начин Европа да намалим цената на хуманитарната помощ е като намали рисковете. Нужни са програми, които да осигурят по-добър механизъм за подготовка, предсказване и реакция при бедствия, не само в рамките на ЕС, но и в развиващия се свят.