
Директива за защита на личните данни
Директива на сдружение „Работилница за бъдеще - България“,
– защита на личните данни
§ 1 Значение, цел, достъпност
(1) Тази директива на Сдружение „Работилница за бъдеще - България“, наричано от тук нататък накратко „сдружение“ е задължителна база за законосъобразната и устойчива защита на личните данни.
(2) Целта на тази директива е да бъдат опазени и защитени основни права и свободи на засегнатите, особено тяхното право за защита на личните данни.
(3) Тази директива на сдружението трябва да е достъпна за всички членове на сдружението по всяко време.
§ 2 Обхват на валидност/ Приложно поле
(1) Тази директива на сдружението важи лично за всички членове на сдружението, боравещи с лични данни.
(3) Нарежданията и забраните на тази директива важат за всякакви видове обработка на лични данни, назвисимо дали те стават по електронен път или са на хартиен носител. Освен това се отнася до всички засегнати (симпатизанти, посетители на събития).
§ 3 Определение на понятията
(1) Лични данни означава всякаква информация, която се отнася до идентифицирани или подлежащи на идентифициране лица (засегнати). Например името на лице за контакт може да доведе до изводи за реалното лице, точно както и неговия имейл адрес. Достатъчно е съответната информация да е свързана с името на засегнатия или независимо от това да бъде установена взаимосвързаност. Освен това може да бъде идентифициранa определена личност, когато тази информация може да бъде свързана с някакво допълнително познаване на факти, например регистрационен номер на кола. Снимки, видео и аудиозаписи също могат да представляват лични данни.
(2) Особен вид лични данни са тези данни, от които може да се почерпи информация за расова и етническа принадлежност, политически възгледи, религиозна принадлежност и друг вид светоглед, както и принадлежността към определен синдикат. С подобен характер са също генните и биометричните данни, здравните данни и информации за сексуалния живот или съответно за сексуалната ориентация на определен човек.
(3) За обработка се смята всяко действие, осъществено с или без помощта на автоматичен метод или всяка поредица от действия, свързани с личните данни, като например събирането, синтезирането, организацията, подреждането, запазването, напасването и променянето, разчитането и допитването, използването, разкриването чрез предаване, преработка или друга форма на предоставяне, изравняването и свързването, ограничаването, изтриването и унищожението.
(4) Ограничение на обработката е маркирането на запазените лични данни с цел ограничаване на бъдещето обработване.
(5) Псевдонимизирането представлява обработката на личните данни по такъв начин, при който личните данни без разглеждането на допълнителна информация не могат да бъдат съотнесени към определена личност, тъй като тези допълнителни информации се запазват на отделно място и подлежат на технически организационни действия, които гарантират, че личните данни не могат да бъдат отнесени към вече идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице.
(6) Администратор е физическото или юридическо лице, държавен орган, институция или друго място, което самостоятелно или заедно в други определя целта и средствата за обработката на личните данни.
(7) Обработващ личните данни е физическо или юридическо лице, държавен орган, институция или друго място, което обработва лични данни по поръчка на администратора.
(8) Получател е физическото или юридическо лице, държавен орган, институция или друго място, на което биват разкрити лични данни, независмо от това, дали е трета страна или не.
(9) Трета страна е физическото или юридическо лице, държавен орган, институция или друг орган, различен от субекта на данните, администратора, обработващия лични данни и лицата, които под пряко ръководство на администратора или обработващия лични данни имат право да обработват личните данни.
(10) Съгласие на засегнатия е всяко заявяване на желание, което е станало на базата на добра информираност и по недвусмислен начин, под формата на заявление или друго еднозначно действие, с което засегнатия дава да се разбере, че е съгласен с обработката на свързаните с него лични данни.
§ 4 Особени категории лични данни
Особените категории лични данни могат по правило да се събират, обработват и използват със съгласието на засегнатото лице или по изключение при изрично законово основание. Освен това трябва да се предприемат допълнителни технически и организационни мерки (например заключване при транспорт, даване на минимални права), за да се организира добра защита за тези особени лични данни.
§ 5 Обработка на лични данни
(1) Обработката на лични данни е принципно забранено освен ако определена законова норма не разреши експлицитно боравенето с лични данни. Според ОРЗЛД личните данни трябва да бъдат обработвани при следните обстоятелства:
- при съществуващ договор със засегнатото лице,
- в рамките на преддоговорни мерки по запитване на засегнатото лице и при разработване на договор със засегнатото лице,
- в случай, когато засегнатото лице е разрешило.
(2) Личните данни се използват в сдружението единствено и само за съхранение и обработка на официални документи на сдружението, за информиране за дейността, инициативите и бъдещи събития на Сдружение с нестопанска цел „Работилница за бъдеще - България“, в случай, че е заявено ясно такова желание от засегнатото лице.
§ 6 Организация на защита на данните
(1) Сдружението назначава длъжностно лице по защита на личните данни. Можете да го откриете на info@future-workshop-bulgaria.com. Длъжностното лице по защита на личните данни консултира и обучава председателя и другите отговорни лица за опазване на лични данни в сдружението във връзка със задълженията им за защита на личните данни и също така е отговорен за комуникацията с надзорния орган.
(2) Длъжностното лице по защита на личните данни е независимо. То изпълнява своите функции на база експертните си познания в областта на законодателството и практиките в областта на защита на личните данни. Длъжностното лице по защита на данните осведомява непосредствено ръководството на сдружението.
(3) Достъп до личните данни имат изпълняващите следните функции: секретар, счетоводител, координатор. Всички тези лица подписват специална декларация, с която се задължават да опазват личните данни според изискванията на ОРЗЛД и тази Директива
(4) Останалите членове на сдружението трябва да подкрепят длъжностнотo лице по защита на личните данни при изпълнението на неговите задължения.
(5) Съхранението на личните данни става по следните начини:
-
Личните данни, които се намират на хартиен формат се пазят в папки, достъп до които имат само упоменатите в 6 (3) лица.
-
Личните данни в електронен формат се съхраняват на компютри и външни дискове, които не са свързани с интернет. До тях имат достъп само описаните в 6 (3) лица. Достъпът до тях е защитен чрез пароли, известни само на тези лица.
(5) Протоколите от срещи, събирания и работни срещи на сдружението се формулират по начин, който не включва по никакъв начин споделянeто на лични данни и не противоречи на настоящата директива.
(5) Членовете и симпатизаните ще бъдат информирани поетапно и многократно за правилата за защита на личните данни на сдружението чрез разпространение на тази директива в електронен и печатен формат чрез всички възможни средства за комуникация (например лично по време на общи събрания и работни срещи, по имейл).
(3) В случай, че е възможно, е добре въобще да не се състои обработката на лични данни. Псевдонимизираното и анонимното обработване на данни е за предпочитане.
(4) Промяната на предварително определените цел и причина за използването на личните данни, е допустимо извън изразеното съгласие на засегнатото лице само тогава, когато целта на последващото обработване на данните е съгласувано с първоначалната цел. В този случай трябва да бъдат взети под внимание разумните очаквания на засегнатото лице спрямо подобно последващо обработване на личните данни, вида на използваните данни, последствията за засегнатото лице, както и възможностите за криптиране и псевдонимизиране.
(5) Личните данни се събират и обработват законосъобразно, добросъвестно и прозрачно при спазване на следните принципи:
1. Субектът на данните се информира предварително за обработването на неговите лични данни;
2. Личните данни се събират за конкретни, точно определени законни цели и не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели;
3. Личните данни съответстват на целите, за които се събират;
4. Личните данни трябва да са точни и при необходимост да се актуализират;
5. Личните данни се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или не съответстват на целите, за които се обработват;
6. Личните данни се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период, не по-дълъг от необходимия, за целите, за които тези данни се обработват.
(6) Ако личните данни се предоставят от трета страна, то засегнатото лице трябва да бъде информирано допълнително и обширно според чл. 14 ОРЗЛД за боравенето с личните му данни. Това важи и за промяна на целта и причина за ползване на личните данни.
§ 7 Препредаване на лични данни
(1) Предаването на лични данни на трета страна може да се случи само на законово основание или със съгласието на засегнатото лице.
§ 8 Външни доставчици на услуги
(1) В случай, че външни доставчици получат достъп до лични данни, длъжностното лице по защита на личните данни трябва да бъде информирано предварително.
§ 9 Минимизиране на данните, Privacy by Desgin/Privacy by Default
(1) Обработката на личните данни трябва да се стреми към това да се събират, обработват и използват колкото се може по-малко лични данни, отнасящи се до едно определено лице („Минимизиране на данните“). Особено личните данни трябва да се анализират и псевдонимизират, доколкото това е възможно с оглед на целта на използване. Например в рамките на статистически анализ на определени данни няма да е необходимо да се знае и да се използва пълното име на засегнатото лице. Вместо това съответната информация може да бъде заменена с някаква случайна стойност, която може също да гарантира различаването на разполагаемата информация.
(2) На подобен принцип трябва да се избира и оформя също така системата за обработка на данни. Защитата на личните данни от самото начало трябва да се интегрира в спецификите и архитектурата на системата за обработка на данни. Така ще може да се улесни спазването на принципите за защита на личното пространство и защитата на данните, като в случая от особено значение е принципът за минимизиране на данните.
§ 10 Права на засегнатите
(1) Засегнатите лица имат право на информация за запазените от сдружението свързани с тях лични данни.
(2) При обработката на искания трябва да се установи недвузначно идентичността на засегнатото лице. При обосновани съмнения в идентичността могат да се изискат допълнителни данни от заявяващия искане.
(3) Споделянето на информация става по писмен път, освен ако засегнатото лице не е подавал искането за информация по електронен път. Даването на информация става чрез прикачване на копие с данните на засегнатото лице, които включват, освен данните за самото лице, данни и за получателя и за целта на използването на информацията, както и други изисквания от закона информация според
Чл. 15 ОРЗЛД. Така засегнатото лице ще може да придобие ясна представа за обработката на личните му данни и ще може да прецени доколко това се случва в съгласие със закона. При желание на засегнатото лице данните трябва да могат да бъдат предоставени в структуриран, общоприет, пригоден за машинно четене формат.
(4) Засегнатите лица имат право да поискат коригиране на личните си данни, когато тези се окажат неправилни. Освен това могат да поискат попълването на непълни лични данни.
(5) Засегнатите лица имат правото на изтриване на техните лични данни при следните обстоятелства:
-
личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани,
-
засегнато лице оттегля своето съгласие и липсва друго правно основание за обработването им,
-
личните данни са били обработвани незаконосъобразно
-
става въпрос за лични данни с особен характер, чиято правилност не може да бъде доказана, или е налице друго правно задължения за изтриване на данните.
В случай, че съществува задължение за изтриване на данните, а преди това те са били направени обществено достояние, то другите отговорни за обработката на данните трябва да бъдат информирани за желанието на засегнатото лице за изтриване на данните му. Това засяга всички копия от неговите данни, както и всички линкове, в които те се намират.
(6) Засегнатото лице може да изиска ограничаване на обработване на личните му данни, случай че:
- точността на личните данни е спорна, но само за срок, който позволява на съответния отдел на администратора да провери точността на данните,
- обработката на данните е неправомерна, но засегнатото лице не желае личните му данни да бъдат изтрити, а изисква вместо това ограничаване на използването им, или
- администраторът не се нуждае повече от личните данни за целите на обработването, но засегнатото лице ги изисква за установяването, упражняването или защитата на правни претенции или
- когато засегнатото лице възрази срещу обработката поради извънредна ситуация и съответния отдел все още е зает с проверката на възражението.
(7) Засегнатото лице трябва най-късно в рамките на един месец да бъде информирано за предприетите мерки, които са последвали в следствие на неговото искане.
(8) Длъжностното лице по защита на данните е на разположение за консултиране относно зачитането на правата на засегнатото лице.
§ 11 Искане на информация от трета страна чрез засегнатото лице
Ако трета страна изисква информация за засегнатото лице, например членове на партньорска организация, предаването на информация е допустимо само в следните случаи:
- страната, предоставяща информация, може да докаже правомерен интерес за това, или
- определено законова норма задължава да бъде извършено това действие,
- идентичността на изискващия информация е недвусмислено изяснена.
§ 12 Списък на обработващите дейности
(1) Сдружението трябва да води списък с всички видове обработка на информация.
(2) Сдружението представя списъка при запитване от страна на надзорните органи. Отговорен за това в случая е длъжностното лице по защита на лични данни при получено съгласие от ръководството на сдружението.
§ 13 Обучение
Членове, които имат постоянен достъп до лични данни, събират такива данни или развиват системи за обработката на такива данни, трябва да бъдат обучени по подходящ начин за спазване на изискванията за защита на личните данни. Длъжностното лице по защита на личните данни решава под каква форма и по каква програма ще се провеждат обученията.
§ 16 Оплаквания
(1) Всяко засегнато лице има право да се оплаче от обработването на неговите лични данни, ако счита, че по някакъв начин са засегнати правата му. Освен това заетите лица могат да предяват иск за нарушаване на директивата на сдружението по всяко време.
(2) Оплакването по ал. 1 се подава пред длъжностното лице по защита на личните данни, който представлява външна независима и неподлежаща на наблюдение инстанция.
§ 17 Наличност, Конфиденциалност и цялост на данните
(1) В зависимост от вида, обхвата, обстоятелствата и целта на обработката, както от вероятността от настъпване на рисково събитие за всеки процес следва да се изработи документирано заключение относно необходимостта от мерки за сигурност с оглед анализ на риска за засегнатото лице.
(2) Лични данни, събрани са с различна цел, трябва да се съхраняват и обработва поотделно. Разделянето на данните трябва да се подсигури чрез подходящи технически и организационни мерки.
§18. Оценка на въздействието
(1) Оценка на въздействието се извършва, когато това се изисква съгласно приложимото законодателство и с оглед на риска за физическите лица и естеството на обработка на лични данни, извършвана от Дружеството. Оценка на въздействието се извършва за високорискови дейности по обработване.
(2) Оценка на въздействието е необходимо при всяко въвеждане на ключова система или смяна на бизнес програма, която е свързана с обработване на лични данни, включително:
- първоначалното въвеждане на нови технологии или прехода към нови технологии;
- автоматизирано обработване, включително профилиране или автоматизирано вземане на решения;
- обработване на чувствителни лични данни в голям мащаб;
- мащабно, систематично наблюдение на публично обществена зона.
(3) За оценката се съставя протокол, който се предоставя при поискване от страна на КЗЛД.
§ 19 Нарушения на сигурността
(1) Лицата, идентифицирали признаци на нарушение на сигурността на данните, са длъжни да докладват незабавно на Председателя НА СДРУЖЕНИЕТО, като му предоставят цялата налична информация.
(2) Председателят на сдружението извършва незабавно проверка по подадения сигнал, като се опитва да установи дали е осъществено нарушение на сигурността и кои данни са засегнати.
(3) След съгласуване с ръководството на сдружението, Председателят предприема мерки за предотвратяване или намаляване последиците от пробива и възможностите за възстановяване на данните.
(4) При спешност, когато съгласуване с ръководството би забавило реакцията и би нанесло големи щети, Председателят може по своя преценка да предприеме мерки за предотвратяване или намаляване последиците от нарушението на сигурността. В този случай той уведомява незабавно Длъжностното лице по защита на личните данни и ръководството за предприетите мерки и съобразява последващи действия с получените инструкции.
(5) В случай че нарушението на сигурността създава вероятност от риск за правата и свободите на физическите лица, чиито данни са засегнати, и след одобрение от ръководството на сдружението, Длъжностното лице по защита на личните данни, организира уведомяването на КЗЛД.
(6) Уведомяването на КЗЛД следва да се извърши без ненужно забавяне и когато това е осъществимо – не по-късно от 72 часа след първоначалното узнаване на нарушението.
(7) Уведомлението до КЗЛД съдържа следната информация:
(а) описание на нарушението на сигурността; категориите и приблизителният брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителното количество на засегнатите записи на лични данни;
(б) името и координатите за връзка на Длъжностното лице по защита на личните данни;
(в) описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността;
(г) описание на предприетите или предложените мерки за справяне с нарушението на сигурността, включително мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици.
(8) Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, Длъжностното лице по защита на личните данни, без ненужно забавяне и при спазване на приложимото законодателство уведомява засегнатите физически лица.
(9) В Дружеството се води регистър на нарушенията на сигурността, който съдържа следната информация:
(а) дата на установяване на нарушението;
(б) описание на нарушението – източник, вид и мащаб на засегнатите данни, причина за нарушението (ако е приложимо);
(в) описание на извършените уведомявания: уведомяване на КЗЛД и засегнатите лица, ако е било извършено;
(г) предприети мерки за предотвратяване и ограничаване на негативни последици за субектите на данни и за Дружеството;
(д) предприети мерки за ограничаване на възможността от последващи нарушения на сигурността.
(2) Регистърът се води в електронен формат, като нарушенията на сигурността се попълват от Председателя.
§ 20 Гаранция за отчетност
(1) Спазването на насоките на тази директива трябва по всяко време да бъде доказана. В този случай трябва да се внимава особено за прозрачността и възпроизведимостта на предприетите мерки, така например при свързаната документация.
§ 22 Актуализация на директивата; Възпроизведимост.
(1) В рамките на бъдещото развитие на правото за защита на личните данни, както във връзка с технологични и организационни промени, тази директива ще бъде проверявана редовно с цел напасване и допълване.
(2) Промените в тази директива са действителни дори, когато не е спазена форма. Заетите лица и наетите на отговорни длъжности трябва непосредствено и по подходящ начин да бъдат информирани за променените изисквания.
H.E. Detlef Lingemann was born in 1954 in Düsseldorf, Germany. He studied law in the Universities of Bonn, London and Strasbourg, before entering the diplomatic service. His first foreign post was in Moscow in the early 1980s. From 1986 to 1989 he was Deputy Head of Mission in Mali. From 1995 to 2000 he headed the press department of the German embassy in the USA in Washington DC. From 2006 to 2008 Mr. Lingemann was Permanent Representative of the German ambassador in Moscow. From 2011 to 2014, he served as an Ambassador to the Czech Republic. He was part of the economic division in the department of the foreign ministry in Germany. Since August 8, 2014 H.E. Detlef Lingemann is an Ambassador in Bulgaria.
H.E. Süleyman Gökçe, Ambassador of Turkey to Bulgaria
“Turkish-Bulgarian Relations in the 21st Century” – 20.11.2014
Having spent a quarter of a century in the Turkish diplomatic service, including postings in Afghanistan, Italy, Pakistan, the UK and the United States, career diplomat Süleyman Gökçe arrived in Bulgaria at the end of 2013.
Born in 1973, he is a graduate of International Relations at the University of Ankara and holds a certificate from Oxford University. In the period 2011-2013 he was Director of the "Administrative and Financial Affairs" of the Ministry of Foreign Affairs.
The Turkish Ambassador in Bulgaria H.E. Süleyman Gökçe presented his view of future relations between Turkey and Bulgaria in terms of common political and economic interest and shared cultural heritage. The ambassador talked about the Turkish foreign policy of integration in the region, the energy sector and the Syrian refugees.
Foreign Policy and Regional Integration
In the 21st century, Turkish foreign policy is based on: balance between freedoms and security; integration of Turkey within the neighborhood; and effective bilateral and multilateral diplomacy. Turkey is actively seeking EU integration, while keeping close relations with the East. Bulgaria is an important component, providing geographical connection to Europe. Turkey sees the region in terms of improving security, ownership and inclusiveness. Countries in the neighborhood should join efforts in finding solutions to their problems. These answers, he insisted, should not be imposed by outsiders. Turkey seeks full integration of the region, including all Balkans states within the European and Euro-Atlantic structures. Important aspect of these relations is the economic interdependence, which brings countries closer. A significant element in Turkish foreign policy is preserving the multi-ethnic, multi-cultural and multi-religious social fabric of the Balkans.
Syrian Refugees
The Ambassador finds it surprising that the media talks about “waves of refugees” on the Bulgarian border. “If you want to have an ideas of what a wave looks like,” he said, “please take a look at the situation in Turkey.” The country has received approximately 1.6 million Syrian civilians, which is 200 times more than the number of asylum seekers in Bulgaria. In its efforts to accommodate and prevent them from crossing into Bulgaria, the government has spent approximately $4.5billion. Only $250 million of that sum is from international aid, while the amount of aid that came from the EU is zero, he said.
Still, Turkey understands the concerns of the Bulgarian authorities, ensuring that there is full cooperation between the two states on border security. Answering a question from the audience, the ambassador dismissed the need for a barbed wire fence on the Bulgarian-Turkish border. In his view, the debate on the construction of such a fence was exacerbated by the far right formations that recently entered the Bulgarian government. This tendency is troublesome, he explained, especially on the eve of the 25th anniversary of the fall of the Berlin Wall.
Cultural and Political relations
Turkey seeks preservation of common cultural heritage sights, the ambassador said, citing as an example the restoration of St. Stefan Church in Istanbul. The church is the last of its kind, and is recognized by the Turkish authorities as “an inseparable part of the Bulgarian national, religious and archeological identity.” The project will cost $8million, paid for with taxpayers’ money. Another example is the restitution of properties to the Bulgarian communities in Edirne and Istanbul. The return of 10 properties was completed in 2008, as part of a bilateral agreement between Bulgaria and Turkey. The status of the properties claimed by the Grand Mufti's Office in Bulgaria, however, is still pending.
Economy and Bilateral Trade
The current bilateral trade volume is approximately $5 billion, compared to $12 million in 2012. This rise, the ambassador explained, is insufficient. The lack of reliable infrastructure in Bulgaria, among other factors, explains the low level of investment and trade between the two countries. An example for this is Trakya Glass, the largest foreign investment in Bulgaria of approximately 1 billion euro, which provides 1% of Bulgaria’s GDP. “Still,” Mr. Gökçe explained, “the factory does not have a decent road.”
Many Turkish investors have preferred to take their businesses to Romania and elsewhere. Another probable cause, apart from the inefficient infrastructure in Bulgaria, the ambassador cited the level of tolerance in the country. After the attacked on the biggest mosque in Plovdiv last year, he received numerous calls from potential investors, disturbed by the event.
Still, there is a huge potential for trade between the two states. There are 1,500 Turkish companies in Bulgaria, and Turkish investments in the country are close to $2 billion. Turkey is a $1 trillion economy and its market is 100% open. Istanbul, one of the largest financial centers in the world, is right next-door. Moreover, Turkey is the second country in the world after China in heavy investments in infrastructure, science, technology and innovations.
Bulgaria could greatly benefit from these developments, especially in view of the construction of the new airport near Istanbul. The second biggest airport in the world will be connected to the Bulgarian border with highways and high-speed trains. “Instead of talking about barbed wire fences,” he insisted, “You should ask why are you not building speed trains and improving your highways.”
The Energy Sector
The energy sector is one of Turkey’s priorities in the Turkish-Bulgarian relations. The ambassador spoke of the construction of the longest pipeline in the world, which will carry natural gas from the Caspian Basin through Turkey to Greece and Bulgaria. Turkey is also putting strong emphasis on the use and development of renewable energy. The increasing demand in Turkey, however, could not be met by renewable sources alone. Thus, Turkey plans to build three nuclear power plants that will serve the growing economy.
Q&A Session
In view of the economic boom in Turkey, a representative from Bulgarian National Radio asked about the motivation behind Turkey’s interests in joining the EU. His Excellency explained, “EU membership is not a project to profit from.” This decision is based on shared values and history: “Turkey is part of the European values and democracy,” he said, explaining that this choice had been made long ago. Turkey is diligently following its accession efforts, but unlike other countries is not receiving any per-accession aid.
On a question from a German citizen about Turkey’s efforts in keeping Syrian citizens in Syria, Mr. Gokce explained that his country has been trying desperately to convince the international community to take action to protect Syrian people. Turkey has been the only state to make concrete proposals for the establishment of safe havens within Syria, advocating the protection of civilians from air bombardment and criticising the use of chemical weapons. In addition, Turkey had been proposing a program for training a peaceful, or at least moderate, Syrian opposition, capable of defending itself against the authorities committed by the government in Damascus. The ambassador reprimanded the permanent members, who keep on vetoing decisions in UN Security Council, hindering a resolution on Syria.
Answering a question on Turkey’s attitude towards EU sanctions against Russia, Mr. Gökçe explained that Turkey is not a EU member, and as such is not bound to comply with the sanctions, especially when Turkish national interests are at stake. Yet, Turkey is taking these sanctions into consideration, and is in close consultations with the EU and the US. In his view, economic sanctions are not going to hit Russia, suggesting better strategies, such as oil prices.
Asked about his opinion on the Movement for Rights and Freedoms (DPS) in Bulgaria, Mr. Gökçe explained that he avoids commenting on Bulgaria’s national politics. Still, discussing the question, “Is DPS an Turkish ethnic party?” he clarified that in his view the party cannot be called ethnic, since half of its members are Bulgarian. In contrast, the Kurdish party in Turkey is, without a doubt, 100% Kurdish. Nobody asks them, “are you a Kurdish Party?” Moreover, during the last government, DPS had three ministers in office, and two of them were Bulgarian. DPS is not a regional or ethic party, but a nationwide Bulgarian political movement. He agreed that the party had contributed to Turkish-Bulgarian relations, but no more than any other party in the country. Ethnic and religious minorities are the link between the two countries. They have underwritten cultural influences on both sides, helping us to better understand each other. “We have been living together for hundreds of years,” he concluded, “and this is only natural.”

