
Директива за защита на личните данни
Директива на сдружение „Работилница за бъдеще - България“,
– защита на личните данни
§ 1 Значение, цел, достъпност
(1) Тази директива на Сдружение „Работилница за бъдеще - България“, наричано от тук нататък накратко „сдружение“ е задължителна база за законосъобразната и устойчива защита на личните данни.
(2) Целта на тази директива е да бъдат опазени и защитени основни права и свободи на засегнатите, особено тяхното право за защита на личните данни.
(3) Тази директива на сдружението трябва да е достъпна за всички членове на сдружението по всяко време.
§ 2 Обхват на валидност/ Приложно поле
(1) Тази директива на сдружението важи лично за всички членове на сдружението, боравещи с лични данни.
(3) Нарежданията и забраните на тази директива важат за всякакви видове обработка на лични данни, назвисимо дали те стават по електронен път или са на хартиен носител. Освен това се отнася до всички засегнати (симпатизанти, посетители на събития).
§ 3 Определение на понятията
(1) Лични данни означава всякаква информация, която се отнася до идентифицирани или подлежащи на идентифициране лица (засегнати). Например името на лице за контакт може да доведе до изводи за реалното лице, точно както и неговия имейл адрес. Достатъчно е съответната информация да е свързана с името на засегнатия или независимо от това да бъде установена взаимосвързаност. Освен това може да бъде идентифициранa определена личност, когато тази информация може да бъде свързана с някакво допълнително познаване на факти, например регистрационен номер на кола. Снимки, видео и аудиозаписи също могат да представляват лични данни.
(2) Особен вид лични данни са тези данни, от които може да се почерпи информация за расова и етническа принадлежност, политически възгледи, религиозна принадлежност и друг вид светоглед, както и принадлежността към определен синдикат. С подобен характер са също генните и биометричните данни, здравните данни и информации за сексуалния живот или съответно за сексуалната ориентация на определен човек.
(3) За обработка се смята всяко действие, осъществено с или без помощта на автоматичен метод или всяка поредица от действия, свързани с личните данни, като например събирането, синтезирането, организацията, подреждането, запазването, напасването и променянето, разчитането и допитването, използването, разкриването чрез предаване, преработка или друга форма на предоставяне, изравняването и свързването, ограничаването, изтриването и унищожението.
(4) Ограничение на обработката е маркирането на запазените лични данни с цел ограничаване на бъдещето обработване.
(5) Псевдонимизирането представлява обработката на личните данни по такъв начин, при който личните данни без разглеждането на допълнителна информация не могат да бъдат съотнесени към определена личност, тъй като тези допълнителни информации се запазват на отделно място и подлежат на технически организационни действия, които гарантират, че личните данни не могат да бъдат отнесени към вече идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице.
(6) Администратор е физическото или юридическо лице, държавен орган, институция или друго място, което самостоятелно или заедно в други определя целта и средствата за обработката на личните данни.
(7) Обработващ личните данни е физическо или юридическо лице, държавен орган, институция или друго място, което обработва лични данни по поръчка на администратора.
(8) Получател е физическото или юридическо лице, държавен орган, институция или друго място, на което биват разкрити лични данни, независмо от това, дали е трета страна или не.
(9) Трета страна е физическото или юридическо лице, държавен орган, институция или друг орган, различен от субекта на данните, администратора, обработващия лични данни и лицата, които под пряко ръководство на администратора или обработващия лични данни имат право да обработват личните данни.
(10) Съгласие на засегнатия е всяко заявяване на желание, което е станало на базата на добра информираност и по недвусмислен начин, под формата на заявление или друго еднозначно действие, с което засегнатия дава да се разбере, че е съгласен с обработката на свързаните с него лични данни.
§ 4 Особени категории лични данни
Особените категории лични данни могат по правило да се събират, обработват и използват със съгласието на засегнатото лице или по изключение при изрично законово основание. Освен това трябва да се предприемат допълнителни технически и организационни мерки (например заключване при транспорт, даване на минимални права), за да се организира добра защита за тези особени лични данни.
§ 5 Обработка на лични данни
(1) Обработката на лични данни е принципно забранено освен ако определена законова норма не разреши експлицитно боравенето с лични данни. Според ОРЗЛД личните данни трябва да бъдат обработвани при следните обстоятелства:
- при съществуващ договор със засегнатото лице,
- в рамките на преддоговорни мерки по запитване на засегнатото лице и при разработване на договор със засегнатото лице,
- в случай, когато засегнатото лице е разрешило.
(2) Личните данни се използват в сдружението единствено и само за съхранение и обработка на официални документи на сдружението, за информиране за дейността, инициативите и бъдещи събития на Сдружение с нестопанска цел „Работилница за бъдеще - България“, в случай, че е заявено ясно такова желание от засегнатото лице.
§ 6 Организация на защита на данните
(1) Сдружението назначава длъжностно лице по защита на личните данни. Можете да го откриете на info@future-workshop-bulgaria.com. Длъжностното лице по защита на личните данни консултира и обучава председателя и другите отговорни лица за опазване на лични данни в сдружението във връзка със задълженията им за защита на личните данни и също така е отговорен за комуникацията с надзорния орган.
(2) Длъжностното лице по защита на личните данни е независимо. То изпълнява своите функции на база експертните си познания в областта на законодателството и практиките в областта на защита на личните данни. Длъжностното лице по защита на данните осведомява непосредствено ръководството на сдружението.
(3) Достъп до личните данни имат изпълняващите следните функции: секретар, счетоводител, координатор. Всички тези лица подписват специална декларация, с която се задължават да опазват личните данни според изискванията на ОРЗЛД и тази Директива
(4) Останалите членове на сдружението трябва да подкрепят длъжностнотo лице по защита на личните данни при изпълнението на неговите задължения.
(5) Съхранението на личните данни става по следните начини:
-
Личните данни, които се намират на хартиен формат се пазят в папки, достъп до които имат само упоменатите в 6 (3) лица.
-
Личните данни в електронен формат се съхраняват на компютри и външни дискове, които не са свързани с интернет. До тях имат достъп само описаните в 6 (3) лица. Достъпът до тях е защитен чрез пароли, известни само на тези лица.
(5) Протоколите от срещи, събирания и работни срещи на сдружението се формулират по начин, който не включва по никакъв начин споделянeто на лични данни и не противоречи на настоящата директива.
(5) Членовете и симпатизаните ще бъдат информирани поетапно и многократно за правилата за защита на личните данни на сдружението чрез разпространение на тази директива в електронен и печатен формат чрез всички възможни средства за комуникация (например лично по време на общи събрания и работни срещи, по имейл).
(3) В случай, че е възможно, е добре въобще да не се състои обработката на лични данни. Псевдонимизираното и анонимното обработване на данни е за предпочитане.
(4) Промяната на предварително определените цел и причина за използването на личните данни, е допустимо извън изразеното съгласие на засегнатото лице само тогава, когато целта на последващото обработване на данните е съгласувано с първоначалната цел. В този случай трябва да бъдат взети под внимание разумните очаквания на засегнатото лице спрямо подобно последващо обработване на личните данни, вида на използваните данни, последствията за засегнатото лице, както и възможностите за криптиране и псевдонимизиране.
(5) Личните данни се събират и обработват законосъобразно, добросъвестно и прозрачно при спазване на следните принципи:
1. Субектът на данните се информира предварително за обработването на неговите лични данни;
2. Личните данни се събират за конкретни, точно определени законни цели и не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели;
3. Личните данни съответстват на целите, за които се събират;
4. Личните данни трябва да са точни и при необходимост да се актуализират;
5. Личните данни се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или не съответстват на целите, за които се обработват;
6. Личните данни се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период, не по-дълъг от необходимия, за целите, за които тези данни се обработват.
(6) Ако личните данни се предоставят от трета страна, то засегнатото лице трябва да бъде информирано допълнително и обширно според чл. 14 ОРЗЛД за боравенето с личните му данни. Това важи и за промяна на целта и причина за ползване на личните данни.
§ 7 Препредаване на лични данни
(1) Предаването на лични данни на трета страна може да се случи само на законово основание или със съгласието на засегнатото лице.
§ 8 Външни доставчици на услуги
(1) В случай, че външни доставчици получат достъп до лични данни, длъжностното лице по защита на личните данни трябва да бъде информирано предварително.
§ 9 Минимизиране на данните, Privacy by Desgin/Privacy by Default
(1) Обработката на личните данни трябва да се стреми към това да се събират, обработват и използват колкото се може по-малко лични данни, отнасящи се до едно определено лице („Минимизиране на данните“). Особено личните данни трябва да се анализират и псевдонимизират, доколкото това е възможно с оглед на целта на използване. Например в рамките на статистически анализ на определени данни няма да е необходимо да се знае и да се използва пълното име на засегнатото лице. Вместо това съответната информация може да бъде заменена с някаква случайна стойност, която може също да гарантира различаването на разполагаемата информация.
(2) На подобен принцип трябва да се избира и оформя също така системата за обработка на данни. Защитата на личните данни от самото начало трябва да се интегрира в спецификите и архитектурата на системата за обработка на данни. Така ще може да се улесни спазването на принципите за защита на личното пространство и защитата на данните, като в случая от особено значение е принципът за минимизиране на данните.
§ 10 Права на засегнатите
(1) Засегнатите лица имат право на информация за запазените от сдружението свързани с тях лични данни.
(2) При обработката на искания трябва да се установи недвузначно идентичността на засегнатото лице. При обосновани съмнения в идентичността могат да се изискат допълнителни данни от заявяващия искане.
(3) Споделянето на информация става по писмен път, освен ако засегнатото лице не е подавал искането за информация по електронен път. Даването на информация става чрез прикачване на копие с данните на засегнатото лице, които включват, освен данните за самото лице, данни и за получателя и за целта на използването на информацията, както и други изисквания от закона информация според
Чл. 15 ОРЗЛД. Така засегнатото лице ще може да придобие ясна представа за обработката на личните му данни и ще може да прецени доколко това се случва в съгласие със закона. При желание на засегнатото лице данните трябва да могат да бъдат предоставени в структуриран, общоприет, пригоден за машинно четене формат.
(4) Засегнатите лица имат право да поискат коригиране на личните си данни, когато тези се окажат неправилни. Освен това могат да поискат попълването на непълни лични данни.
(5) Засегнатите лица имат правото на изтриване на техните лични данни при следните обстоятелства:
-
личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани,
-
засегнато лице оттегля своето съгласие и липсва друго правно основание за обработването им,
-
личните данни са били обработвани незаконосъобразно
-
става въпрос за лични данни с особен характер, чиято правилност не може да бъде доказана, или е налице друго правно задължения за изтриване на данните.
В случай, че съществува задължение за изтриване на данните, а преди това те са били направени обществено достояние, то другите отговорни за обработката на данните трябва да бъдат информирани за желанието на засегнатото лице за изтриване на данните му. Това засяга всички копия от неговите данни, както и всички линкове, в които те се намират.
(6) Засегнатото лице може да изиска ограничаване на обработване на личните му данни, случай че:
- точността на личните данни е спорна, но само за срок, който позволява на съответния отдел на администратора да провери точността на данните,
- обработката на данните е неправомерна, но засегнатото лице не желае личните му данни да бъдат изтрити, а изисква вместо това ограничаване на използването им, или
- администраторът не се нуждае повече от личните данни за целите на обработването, но засегнатото лице ги изисква за установяването, упражняването или защитата на правни претенции или
- когато засегнатото лице възрази срещу обработката поради извънредна ситуация и съответния отдел все още е зает с проверката на възражението.
(7) Засегнатото лице трябва най-късно в рамките на един месец да бъде информирано за предприетите мерки, които са последвали в следствие на неговото искане.
(8) Длъжностното лице по защита на данните е на разположение за консултиране относно зачитането на правата на засегнатото лице.
§ 11 Искане на информация от трета страна чрез засегнатото лице
Ако трета страна изисква информация за засегнатото лице, например членове на партньорска организация, предаването на информация е допустимо само в следните случаи:
- страната, предоставяща информация, може да докаже правомерен интерес за това, или
- определено законова норма задължава да бъде извършено това действие,
- идентичността на изискващия информация е недвусмислено изяснена.
§ 12 Списък на обработващите дейности
(1) Сдружението трябва да води списък с всички видове обработка на информация.
(2) Сдружението представя списъка при запитване от страна на надзорните органи. Отговорен за това в случая е длъжностното лице по защита на лични данни при получено съгласие от ръководството на сдружението.
§ 13 Обучение
Членове, които имат постоянен достъп до лични данни, събират такива данни или развиват системи за обработката на такива данни, трябва да бъдат обучени по подходящ начин за спазване на изискванията за защита на личните данни. Длъжностното лице по защита на личните данни решава под каква форма и по каква програма ще се провеждат обученията.
§ 16 Оплаквания
(1) Всяко засегнато лице има право да се оплаче от обработването на неговите лични данни, ако счита, че по някакъв начин са засегнати правата му. Освен това заетите лица могат да предяват иск за нарушаване на директивата на сдружението по всяко време.
(2) Оплакването по ал. 1 се подава пред длъжностното лице по защита на личните данни, който представлява външна независима и неподлежаща на наблюдение инстанция.
§ 17 Наличност, Конфиденциалност и цялост на данните
(1) В зависимост от вида, обхвата, обстоятелствата и целта на обработката, както от вероятността от настъпване на рисково събитие за всеки процес следва да се изработи документирано заключение относно необходимостта от мерки за сигурност с оглед анализ на риска за засегнатото лице.
(2) Лични данни, събрани са с различна цел, трябва да се съхраняват и обработва поотделно. Разделянето на данните трябва да се подсигури чрез подходящи технически и организационни мерки.
§18. Оценка на въздействието
(1) Оценка на въздействието се извършва, когато това се изисква съгласно приложимото законодателство и с оглед на риска за физическите лица и естеството на обработка на лични данни, извършвана от Дружеството. Оценка на въздействието се извършва за високорискови дейности по обработване.
(2) Оценка на въздействието е необходимо при всяко въвеждане на ключова система или смяна на бизнес програма, която е свързана с обработване на лични данни, включително:
- първоначалното въвеждане на нови технологии или прехода към нови технологии;
- автоматизирано обработване, включително профилиране или автоматизирано вземане на решения;
- обработване на чувствителни лични данни в голям мащаб;
- мащабно, систематично наблюдение на публично обществена зона.
(3) За оценката се съставя протокол, който се предоставя при поискване от страна на КЗЛД.
§ 19 Нарушения на сигурността
(1) Лицата, идентифицирали признаци на нарушение на сигурността на данните, са длъжни да докладват незабавно на Председателя НА СДРУЖЕНИЕТО, като му предоставят цялата налична информация.
(2) Председателят на сдружението извършва незабавно проверка по подадения сигнал, като се опитва да установи дали е осъществено нарушение на сигурността и кои данни са засегнати.
(3) След съгласуване с ръководството на сдружението, Председателят предприема мерки за предотвратяване или намаляване последиците от пробива и възможностите за възстановяване на данните.
(4) При спешност, когато съгласуване с ръководството би забавило реакцията и би нанесло големи щети, Председателят може по своя преценка да предприеме мерки за предотвратяване или намаляване последиците от нарушението на сигурността. В този случай той уведомява незабавно Длъжностното лице по защита на личните данни и ръководството за предприетите мерки и съобразява последващи действия с получените инструкции.
(5) В случай че нарушението на сигурността създава вероятност от риск за правата и свободите на физическите лица, чиито данни са засегнати, и след одобрение от ръководството на сдружението, Длъжностното лице по защита на личните данни, организира уведомяването на КЗЛД.
(6) Уведомяването на КЗЛД следва да се извърши без ненужно забавяне и когато това е осъществимо – не по-късно от 72 часа след първоначалното узнаване на нарушението.
(7) Уведомлението до КЗЛД съдържа следната информация:
(а) описание на нарушението на сигурността; категориите и приблизителният брой на засегнатите субекти на данни и категориите и приблизителното количество на засегнатите записи на лични данни;
(б) името и координатите за връзка на Длъжностното лице по защита на личните данни;
(в) описание на евентуалните последици от нарушението на сигурността;
(г) описание на предприетите или предложените мерки за справяне с нарушението на сигурността, включително мерки за намаляване на евентуалните неблагоприятни последици.
(8) Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, Длъжностното лице по защита на личните данни, без ненужно забавяне и при спазване на приложимото законодателство уведомява засегнатите физически лица.
(9) В Дружеството се води регистър на нарушенията на сигурността, който съдържа следната информация:
(а) дата на установяване на нарушението;
(б) описание на нарушението – източник, вид и мащаб на засегнатите данни, причина за нарушението (ако е приложимо);
(в) описание на извършените уведомявания: уведомяване на КЗЛД и засегнатите лица, ако е било извършено;
(г) предприети мерки за предотвратяване и ограничаване на негативни последици за субектите на данни и за Дружеството;
(д) предприети мерки за ограничаване на възможността от последващи нарушения на сигурността.
(2) Регистърът се води в електронен формат, като нарушенията на сигурността се попълват от Председателя.
§ 20 Гаранция за отчетност
(1) Спазването на насоките на тази директива трябва по всяко време да бъде доказана. В този случай трябва да се внимава особено за прозрачността и възпроизведимостта на предприетите мерки, така например при свързаната документация.
§ 22 Актуализация на директивата; Възпроизведимост.
(1) В рамките на бъдещото развитие на правото за защита на личните данни, както във връзка с технологични и организационни промени, тази директива ще бъде проверявана редовно с цел напасване и допълване.
(2) Промените в тази директива са действителни дори, когато не е спазена форма. Заетите лица и наетите на отговорни длъжности трябва непосредствено и по подходящ начин да бъдат информирани за променените изисквания.
H.E. Detlef Lingemann was born in 1954 in Düsseldorf, Germany. He studied law in the Universities of Bonn, London and Strasbourg, before entering the diplomatic service. His first foreign post was in Moscow in the early 1980s. From 1986 to 1989 he was Deputy Head of Mission in Mali. From 1995 to 2000 he headed the press department of the German embassy in the USA in Washington DC. From 2006 to 2008 Mr. Lingemann was Permanent Representative of the German ambassador in Moscow. From 2011 to 2014, he served as an Ambassador to the Czech Republic. He was part of the economic division in the department of the foreign ministry in Germany. Since August 8, 2014 H.E. Detlef Lingemann is an Ambassador in Bulgaria.

Economic Relations
Until very recently Germany was Bulgaria’s biggest trade partner. Last year this leading position was overtaken by Russia, due to an increase in the energy trade. Still, German investors continue to be a leading factor in the Bulgarian economic and social development. Their contribution can be felt well beyond the economic sector. Together with the German Embassy and the German-Bulgarian Chamber of Commerce, these German companies advocate and implement vocational training for Bulgarian students – a proven method for decreasing youth unemployment.
The lack of a qualified workforce, corruption and lack of transparency in the Bulgarian judicial system are among the factors that hinder foreign investment. Another drawback is the concentration of media ownership. Similar concerns were raised by the European Commission in its most recent report. “All these issues,” Mr. Hoepfner concluded, “are common for countries in transition, and Bulgaria is still in this phase. The country has come a long way, but there is still a long road ahead.”
Active civil society and independent media are crucial elements in establishing a stable democracy and market economy, he said, praising the recent upturn of civil engagement in Bulgaria. At the height of the popular protests in February, German observers raised concerns about the nature of the political forces behind them. They were worried that austerity policies – promoted by Germany as a tool to maneuver out of the crisis – may be challenged by the extreme right and the extreme left. This kind of opposition is seen in countries all across Europe. This is not the case in Bulgaria, Mr. Mr. Hoepfner assured. The country has demonstrated prudent fiscal discipline, which allows some flexibility – putting austerity in a more social context.
Mr. Mustafa Yurdakul
Deputy Chief of the Turkish Diplomatic Mission in Sofia
Mr. Yurdakul talked about the future development of the Turkish-Bulgarian relations in the context of globalization, integration and interdependence. The political, economic and cultural relations between Turkey and Bulgaria have deep historical roots, he said. In recent years, bilateral dealings have deepened and expanded. Turkey would like to sustain and enhance this cooperation, promoting sovereign equality and mutual interests. To illustrate the long-term vision for the development of Turkish-Bulgarian relations, the Turkish diplomat presented the main pillars of Turkey’s foreign policy, focusing on the Balkans.
Turkish Foreign Policy
The leading principles in the Turkish foreign policy are the balance between liberty and security and integration within the region. “Our goal is to achieve maximum cooperation with all our neighbors.” This would allow more effective implementation of wider and far-reaching policies. Effective diplomacy is an important part of this process. Improving security in the region depends on political dialogue, economic interdependence, and the implementation of innovative mechanisms in building cross-cultural bridges of dialogue, understanding and mutual respect.
In addressing common challenges, Turkey is contributing to several international organizations such as the UN, NATO, the Council of Europe and many newly created organizations such as the African Union, the Shanghai Cooperation Organization and the Association of Southeast Asian Nations. As an active member of the international community, Turkey maintains close ties with other global actors such as the EU, USA and the Russian Federation. In recent years, Turkey has been actively working to improve relations with emerging powers in Africa, Asia and Latin America.
The Balkans
The Balkans is a priority for Turkey, not only from political, economical and geographical perspectives, but also due to its historical, cultural and human ties with the region. The Balkans, being the geographical connection of Turkey to the rest of Europe, bears great importance with the special place it had in the historical process that shaped the Turkish nation and the future potential it carries within the context of regional integration and the EU accession objective, which Turkey shares with all the countries in the region.
High level political dialogue, security for all, utmost economic integration and the preservation of the multi-ethnic, multi-cultural and multi-religious social structures in the region constitute the four main pillars of Turkey’s policy in the Balkans, shaped by the principles of “regional ownership” and “inclusiveness”. “We want security and safety for all regional countries and for all ethnic and religious groups, without making any discrimination,” Mr. Yurdakul said. The 20th century was a century of division. We need political will to turn the 21st century into a century of reintegration.
Turkey is assisting the Regional Cooperation Council (RCC) in developing regional cooperation in Southeast Europe and promoting the integration of the region to the European and Euro-Atlantic structures. Being among the founding members of the RCC, Turkey contributes substantially to its budget and plays an effective role in joint regional projects. The most concrete examples of Turkey’s contribution to good neighborly relations and regional cooperation are the trilateral consultation mechanisms between Turkey-Bosnia and Herzegovina-Serbia and Turkey-Bosnia and Herzegovina-Croatia.
Political Relations
At the moment Turkey and Bulgaria enjoy good neighborly relations. High-level visits between the two countries are exchanged on a regular basis. A number of effective bilateral mechanisms are presently working well. Moreover, the two countries collaborate in strengthening regional and international cooperation: Black Sea economic cooperation, southeast cooperation process, NATO and the United Nations.
Turkey and Bulgaria share a common mission to strengthen cooperation between countries in the region, enhancing peace, stability and prosperity. Within this overall objective, Turkey supports the full integration of the region into the Euro-Atlantic structures, and appreciates Bulgaria’s support for Turkish accession to the EU. “We believe that the prospective membership of Turkey into the European Union, will further diversify and deepen the Turkish- Bulgarian relations in all fields,” he added, “The multidimensional character of our bilateral relationship provides us with plenty of avenues for cooperation to further mutual interests.”
Economic Relations
With Bulgaria's transition to democracy and a free market economy, bilateral trade has improved tremendously. The legal framework, required to improve relations, is already completed. The two neighbors, however, should spare no effort in deepening this cooperation. The Turkish economy is growing rapidly, providing favorable grounds for future cooperation. Bulgaria much benefits from this advantageous position, by promoting cooperation and mutual interests. At present, Turkey is the second largest export market for Bulgaria, after Germany. The basic goods and commodities that are traded are iron and steel, copper and copper products, mineral fuels and mineral oils, plastics and plastic products. Turkish investments in Bulgaria, together with the capital flow coming from third countries, amounts to approximately 1.5 billion euros. There are 1 500 active Turkish companies in Bulgaria, making important contributions to the Bulgarian economy in terms of value added and employment. There are plenty of good examples of Turkish investments in Bulgaria, such as the production plant founded by Şişecam in the town of Turgovishte – one of the biggest investments in the country.
Bulgarian Citizens of Turkish Origin
Bulgarian citizens of Turkish origin are an integral part of the bilateral relations between the two countries. They contribute to the cultural diversity and economic welfare of Bulgarian society. Moreover, they serve as a bridge between the two countries and deserve to be treated as equal citizens of Bulgaria, enjoying fully their democratic rights. In this context, Turkey believes that Bulgaria has the potential to become a model for multicultural coexistence, which can serve as an example for other countries in the region struggling with the issues of multiculturalism.
Full transcript of the lecture > Audio recording of the lecture >
Mr. Maxim Alyoshin
General Consul of the Russian Federation in Varna
On July 18th 2013, Mr. Alyoshin took part in a tripartite meeting on “The future of Bulgarian relations with Russia, Turkey and Germany,” attended also by H.E. Matthias Höpfner, Ambassador of Germany to Bulgaria, and Mustafa Yurdakul, deputy chairman of the diplomatic mission of Turkey in Sofia. The Russian diplomat lost no time with greetings and introductory remarks, going straight to the issue at hand – the energy sector. The most sensitive area (for both Russia and Europe) is the supply of natural gas to the continent. It involves as much business and economic interests as geopolitical incentives. Approximately one third of the gas and oil in Europe comes from Russia, while Bulgaria's dependence on Russian energy resources is almost 100%. In this competition over the energy supplies to Europe, Russia desperately tries to maintain its dominance, while the West is searching for diversification that will end this dependency.
South Stream
A crucial element in this rivalry is the project “South Stream,” a pipeline planned to transport natural gas from Russia to Italy via Bulgaria. The construction of the pipeline was (and still is) an important strategic project for Russia. Thus, it is not a surprise that Mr. Alyoshin’s opening statement centered on it. He cited reports and resolutions, demonstrating that in the summer of 2013, there was absolutely no doubt about the implementation of the project. In December 2011, the Bulgarian government declared this project to be “of national importance.” In April 2013, the Russian government even issued a proposal to carry consultations on changing EU legislation with regard to the construction of “South Stream.”
“The implementation of these changes is to be concluded by the middle of of June,” asserted Mr. Alyoshin, adding that the building permits were expected in September or October of the same year. This optimism was not groundless, since a month later, the Environmental Council of Expert to the Ministry of the Environment in Bulgaria approved the track for the construction of the pipeline on the territory of the country.
Next, Mr. Aloshin discussed Russian decision to terminate the participation of Bulgaria in the Trans-Balkan oil pipeline “Burgas–Alexandroupoli.” Disputing the decision in March 2013, Bulgaria insisted on discrepancies in the inter-governmental agreements. “In relation to this rift,” Mr. Alyoshin detailed, “the position of Sofia has no legal grounds.” This resolute statement concluded the conversation on the energy sector.
Nuclear Energy
The development of the atomic energy sector in Bulgaria was another important topic in Mr. Maxim Alyoshin’s speech. At the center of this discussion were the failed negotiations for the construction of the NPP “Belene.” It is a nuclear plant in Bulgaria that started construction back in the 1980s, but was later abandoned. In 2011, the Bulgarian government re-opened the subject, initiating talks with Russia. Mr. Alyoshin summarized the developments of these negotiations. Russia had a preliminary agreement with the Bulgarian government, from January 2012, for the construction of two nuclear reactors for “Belene.” Moreover, the national referendum, carried the same year, demonstrated that the Bulgarian people supported the project. However, in February 2013, the Bulgarian National Assembly adopted a decision for the final termination of the project. At the same time, several political parties advised Russian diplomats that Sofia's position could be reversed.
Next, Mr. Alyoshin turned to another central subject – Kozloduy, the single functioning nuclear power plant in Bulgaria. He expressed Russia’s hopes that Bulgaria would reconsider Russian involvement in the construction of the seventh nuclear reactor of Kozloduy.
Russian investments in Bulgaria
Russian investments in Bulgaria are substantial, he insisted, citing figures of approximately $2 billion for the past 10 years. “In these statistics,” he added, “Bulgaria does not account for the large amount of Russian capital entering into Bulgaria from third countries.” Private investments in real estate are also increasing. This benefits local construction companies, and Bulgarian tourism as a whole. “A growing number of Russian citizens own properties in Bulgaria,” Alyoshin said, adding: “This means work for you, Bulgarians!” Thus, he insisted, future relations depend greatly on the efforts of the Bulgarian government to ease the visa regime for Russian citizens.
Similar demands were made in discussing bilateral trade. At present, the trade balance between the two states is low. Still, Mr. Alyshin said, Bulgaria could become a leading exporter of eco-products to Russia. Efforts need to be made in reviving competitive production for the Russian markets. Mr. Alyoshin, however, failed to address the issue of high taxes and tariffs, imposed by Russia, hindering trade between the two countries. Instead, he insisted that Russia is ready to openly discuss offers and joint-projects with Bulgaria. He concluded his lecture with the following message: “Make us an offer! Russia has money!”
Conference: "The Future of Bulgarian Relations with Germany, Turkey and Russia"
Lectors: H.E. Matthias Höpfner, Mr. Mustafa Yurdakul, and Mr. Maxim Alyoshim
Organized by: Future Workshop Bulgaria and the Atlantic Club in Bulgaria
Venue: Vila Marciana, Padina
Date: 18.07.2013

H.E. Matthias Hoepfner
Ambassador of the Federal Republic of Germany to Bulgaria

Mathias Höpfner is a German diplomat, Ambassador to Bulgaria from 9 September 2009 to 8 August 2014.
Previous appointments: Ambassador to Canada; Deputy Director of the Economic Department of the Ministry of Foreign Affairs; Head of the office of Foreign Minister; Deputy Chief of the Mission in Tripoli, Libya; Ambassador to Indonesia.
Energy Sector
In discussing another volatile subject in European politics, the German diplomat noted the importance of Russia. “Energy security for Europe,” he also said, “requires diversification and efficiency, which includes the development of renewable sources.” In regard to Belene, Mr. Hoepfner explained that Germany is phasing out all nuclear reactors. However, this is an issue of national competency. Bulgaria should make its own choice, grounding its decision on sober, economic calculations. The construction and maintenance of a NPP is an expensive endeavor that compels serious consideration.
The European Union
“The EU is not a mere economic alliance, but a union of values,” Mr. Hoepfner asserted. The recent economic crisis, however, has compromised this premise. If the Union is to succeed in the long run, Europe needs to galvanize political will to protect them. He addressed article 7 of the Lisbon Treaty, and the infringement procedures of the European Commissions. “In this general political framework,” Ambassador Hoepfner said, “the topic of Schengen has become a difficult one.” Germany has assisted Bulgaria in meeting the technical requirements in joining the Schengen area, but the general political context slows down the process.
Yet, Mr. Hoepfner expressed his optimism for the future, praising the role of the young people in European, and most notably “the Erasmus generation.” Our common future, he said, is in the hands of these cosmopolitan, well educated polyglots, actively engaged in the development of their countries. As a result of the Erasmus Program, young people are able to interact with the world beyond the borders of Schengen or the European Union. “This is what Europe is all about,” he concluded, “this is the future of our relations.”
H.E. Hoepfner spoke alongside his colleagues Mustafa Yurdakul, Deputy Chief of the Turkish Embassy in Sofia, and Maxim Aleshim, General Consul of the Russian Federation in Varna, during a conference on “The Future of Bulgarian Relations with Germany, Turkey and Russia.” Mr. Hoepfner welcomed the other two speakers, commenting on the good economic relations with Russia, namely in the energy sector; the importance of the economic boom of Turkey, and the political part played by German citizens of Turkish origins in Berlin. He discussed German-Bulgarian relations within the framework of European integration, speaking on important issues such as Schengen and the energy sector. He criticized the lack of transparency in the Bulgarian legal system, and praised the role of civil society and independent media in building democracy.