Конференция на тема "Бъдещето на отнощенията на България с Германия, Турция и Русия" 
 

Конференцията се състоя на 18.07.2013 в ресторант Вила Марциана в с. Падина край Варна. Лектори на събитието бяха Н.Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия в България, г-н Мустафа Юрдакул, заместникът на ръководител на дипломатическата мисия на Турция в София и г-н Максим Альошин, генерален консули на Русия във Варна - г-н Максим Альошин. Гости на събието бяха почетният консул на Германия във Варна, представители на бизнеса, академичният и неправителствения сектор, и на местната власт на Варна и други по-малки населени места от Варненска област. 

 

Лекция на Н.Пр. Матиас Хьопфнер
Посланик на Федерална Република Германия в България
 

Матиас Хьопфнер е германски дипломат, посланик в България от 9 септември 2009 г. до 08 август 2014.

 

Предишни назначения: посланик на Канада; заместник-директор на Икономическия отдел на Министерството на външните работи на Германия; началник на кабинета на министъра на външните работи на Германия; заместник-началник на мисията на Германия в Триполи, Либия; Посланикът на Индонезия.

 

Н.Пр. Хьопфнер присъства заедно с Мустафа Юрдакул, заместник-прецедател на дипломатическата мисия на Турция в София и Максим Альошин, генерален консул на Русия във Варна на конференция посветена на бъдещето на отношения на България с Германия, Турция и Русия. Н.Пр. Хьопфнер отбеляза икономическите връзки между Германия и Русия в областта на енергетиката, ролята на гражданите от турски произход в политиката на Германия, както и значението на икономическия бум на Турция за региона. Относно немско-българските отношения, Н.Пр. Хьопфнер говори за културния обмен и икономическите възможности пред двете страни. Той постави политическите взаимоотношения в контекста на европейската интеграция, критикувайки липсата на реформи в законодателната власт и липсата на конкуретна среда в България. Други важни теми в лекцията бяха енергийния сектор, ролята на гражданското общество и нуждата от независими медии в България. 

Културни отношения

 

Посланикът започна своята лекция с темата за културните отношения и образованието. Културнят обмен между Българиа и Германия, изразен в голмия брой немски школи в България, позволява на много млади българи да учат в университети в Германия, където българските студенти са втората по големина група, след китайските. Много от тях се връщат в България за да допринесат за развитието на страната. Те са високо ценени от немските инвеститори, каза посланикът, като изтъкна високата им квалификация, доброто владеене на немски език, и дълбоките им корени в България.

 

Икономически отношения

 

До миналата година Германия представляваше най-силният търговски партньор на България, преди да бъде изместена от Русия в резултат на повишените нива в енергийната търговия между двете страни. В следствие на икономическата криза, броят на немските инвеститори в България намаля. Въпреки това, те остават едни от най-големите в страната и продължават да играят положителна роля в двустранното сътрудничество и в сферата на социалната отговорност. Редица немски компании са активно  ангажирани  в областта на професионалното обучение. В сътрудничество с Българо-немската търговско-промишлената палата, се провеждат редица обучения с практическа насоченост. Немският пример сочи, че това би намалило високите нива на безработица сред младежта. Българската държавата трябва да постави по-силен акцент върху тази концепция, каза посланикът, тъй като в страната все по-често се говори за липса на квалифицирана работна ръка с практически опит.

 

В България функционира изключително активна двустранна Търговска камара - най-голямата в страната. Според техни скорошни проучвания, проблемите в българската икономика все още се коренят в правосъдната система, което е и тема на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на Европейската Комисия. От това се оплакват не само местни, но и много чужди инвеститори. Нужна е солидна и надеждна правна среда и повече прозрачност в сферата на обществените поръчки. Най-потърпевши от ситуацията са малките и средни компании –– важни за икономиката на всяка страна. В Германия например, малките компании са най-новаторската сила на икономиката – движат националните икономически интереси и създават работни места.

 

Политически отношения

 

Политическите отношения между Германия и България са на добро ниво, каза посланикът, като допълни, че те трябва да бъдат разглеждани в контекста на европейската интеграция. Въпреки напредъка от последните години, България все още не е изпълнила редица критерии като държава-членка на ЕС. Нужна е работа в правосъдната система. И докато напредък се вижда именно в законодателното дело, липсата на неговото прилагане е осезаемо. Престъпността и корупцията на високо ниво говорят за селективен подход при прилагане на закона. Все още съществуват групи, които работят задкулисно, като играят ролята на “държава в държава”.

 

Посланик Хьопнер подчерта, че лобизмът е нормално явление и съществува в много страни. В Германия, например, лобитата играят важна роля в търговията, както и във формирането на сдружения и асоциации, като са в тясна връзка с политическата обстановка. Проблемът се появава, когато феноменът “държава в държава” вземе връх и липата на прозрачност провокира неяснотта в това кой и до каква степен е намесен в политическата стълбица в държавата. Това, поясни посланикът, е типично за държавите в преход. “България продължава да е страна в преход,” каза той, “но ние вярваме, че тя се движи към края на преходния период.” Важна роля в този процес играят независимите и свободни медии. За съжаление, особенно напоследък, става ясно, че България трябва да подобри медийната си среда, като регулира концентрацията на собственост.

Европейски съюз

 

Посланик Хьопфнер напомни, че вносът без граници е спаднал в Европейския Съюз и България се нарежда на опашката в класацията. Въпреки, че това се случва в момент на криза, трябва да се обърне сериозно внимание на тази тенденция. Икономическата криза се отрази зле не само в търговските отношения, но и в спазването на основните ценности на ЕС. “Европейският съюз не е само икономически съюз,” настоя той, “а съюз на ценности.” Тези ценности трябва да бъдат затвърждавани, ако Европейският съюз иска да успее в бъдеще. Важни елементи са дискусията около член 7 на Договора от Лисабон, и наказателните процедурите на Европейските комисии. По темата Шенген, посланикът обясни, че немски експерти са направила много в подготовката на България да посрещне техническите изисквания. Германия е спомогнала за част от необходимото финансиране на българската гранична полиция. Тя е добре оборудвана и върши отлична работа, заключи г-н Хьопфнер, но общият политически контекст забавя членството.

 

Енергетика

 

Енергийната сигурност в Европа налага необходимостта от диверсификация на енергийните източници и подобряване на енергийната ефективност, включително и бъдещето на възобновяемите енергии. Коментирайки темата Белене, немският посланик обясни, че Германия поетапното затваря атомните си централи. Подобен избор, рабира се, трябва да се направи на национално ниво. Българското решение относно Белене трябва да бъде икономически добре обмислено, като се вземе предвид и цената на  ядрените отпадъци и разходите нужни за извеждане от експлоатация. “Това е много скъпа интервенция,” заключи посланикът.

 

Гражданско общество

 

Никоя модерна демокрация  не може  да бъде успешна  без активно гражданско общество, каза г-н Хьопнер. Гражданското общество в България е сравнително слабо по исторически причини, но в последно време се наблюдава повишена ангажираност. В началото на протести през февруари, бяха изразени опасения относно естеството на политическите сили, които стоят зад тях. Както и в други страни от ЕС, приемането на политиката на строги икономии, която Германия насърчава като средство за излизане от кризата, може да бъде оспорено от крайната десница и крайната левица. Тези опасения са нереални, допълни г-н Хьопнер, тъй като българите имат единна посока на мислене по отношение на финансовата си дисциплина. Бюджетния дефицит е под 3%, а задлъжнялостта  е много под 20%. Така България се нарежда сред шампионите в Европейския съюз, що се отнася до макроикономическите цифри. Това позволява известна гъвкавост в прилагане на мерките за справяне с кризата.

 

Протести в страната показват  дълбоката неудовлетвореност на обществото от липсата на справедливост. Редица монополи все още диктуват бизнеса в страната, като накърнява принципите на пазарна икономика и пречат на дългосрочното икономическо развитие в страната. Възраждането на гражданското общество в България, както и независимите медии са важна част от модерната демокрация. За съжаление, тези механизми са все още слаби. Пъпреки това, гражданското общество трябва да продължи да изсисква устойчива промяна за стабилна икономика и стабилни демократичните институции. Това би решило и демографскияте проблеми в страната.

 

Поколението Еразъм

 

Това което дава оптимисъм на г-н Хьопнер са младите хора в България и Европа, често наричани поколението Еразъм. Те са полиглоти, космополитни и независими  в съзнанието си. Те са ангажирани и активно се интересуват от собствените си страни, докато са отворени към Европа и света. Те приемат себе си като европейци и живеят като такива. Посредством Erasmus младите достигат отвъд границите на Шенген и ЕС. “Това е смисълът на Европа,” каза в заключение посланикът, “Това е бъдещето на нашите отношения.”

Максим Альошин, генерален консул на Русия във Варна
“Бъдещето на отношенията на България и Русия”
 

Максим Альошин, генерален консул на Русия във Варна, взе участие заедно с Н.Пр. Матиас Хьопфнер, посланик на Германия в България, и Мустафа Юрдакул, заместник председател на дипломатическата мисия на Турция, в конференция на тема Бъдещето на отношения на България с Русия, Турция и Германия. В лекцията си, руският представител засегна две главни теми: развитието на общите енергийни проекти и руските инвестиции в сферата на туризма и недвижимите имоти. Русия изрази съжаление от липсата на готовност от страна на България да работи за подобряване търговските отношения и визовия режим. 

Енергетика

 

Южен Поток

Максим Альошин започна своята лекция с темата Южен Поток, като цитира доклад от Май 2013 г, с който Министерството на околната среда и водите  в България позволява да се започне процедура за обществено обсъждане на документите свързани с екологичната среда в българските области през които се планира преминаването на газопровода. Подробно-устройствен план и разрешение за строеж  „Южен поток” на територията на България се очаква през септември-октомври тази година. През Април, руската страна предложи провеждане на консултации за промяна на европейското законодателството по отношение на Южния поток.

 

АЕЦ Белене

Посланикът изрази недоволство от факта, че ситуацията с друг съвместен енергиен проект - АЕЦ Белене - се развива по друг сценарий. При управлението на  правителството на  Бойко Борисов е имало предварителна уговорка от януари 2012 г. Всенародният референдум също показа, че гражданите подкрепят възобновяване на проекта. Въпреки това, през февруари 2013г.,  Народното събрание в България прие решение за окончателното му прекратяване. В същото време, няколко партии са заявили, че е възможно позицията на София да бъде променена.

 

Трансбалкански нефтопровод Бургас-Алесандрополис

 

С решение на руското правителство от декември 2011, беше прекратено българското участие в проекта. През март тази година Народното събране на Република България установи грешка в между-правителствените споразумения. Във връзка с този разрив, руската страна официално заяви, че становището на София  няма правови основания.

 

Инвестиционното сътрудничество

 

Инвестиционното сътрудничество между Русия и България е интензивно, заяви руският представител. Руските инвестиции в България през последните 10 години възлизат на стойност от около 2 милиарда долара. В тези данни, българската статистика не отчита значителния размер на руския корпоративен капитал, влизащ от трети страни. В тази връзка, могат да бъдат прибавени допълнителни 1- 1,5 милиарда долара.

 

Туризъм и Недвижими имоти

През юни тази година беше завършена работата по мащабния проект за оздравителен комплекс „Камчия”,  реализиран с Руски инвестиции на стоиност 150 милиона евро. Това е пример за нарастващите частните руски инвестиции, предимно в сферата на недвижимите имоти, където вложенията  възлизат на 5 милиарда долара. Успешно се развиват туристическите отношения между  двете страни. Докато през 2012 г. броят на руските туристи достигна 60 хиляди души, през тази година потокът се е увеличил повече от два пъти до близо 150 хиляди. Перспективата за разрастване на туристическия обмен зависи единствено от активността на София във връзка с визовия режим.

 

Търговия

България е много изгодна дестинация не само по отношение на туризма, но в сферата на селското стопанство. България може да стане перспективна зона за производство на еко-продукция, която представлява интерес за руските потребители. Към настоящият момент, търговията със селскостопанска продукция не е висока. Усилията за развитие на сътрудничеството в тази област трябва да бъдат насочени към успешно възраждане производството, ориентирано към отглеждане на конкурентноспособна продукция.

 

Руската Федерация не участва в ЕС и в Атлантическите структури. Фокусът е поставен върху икономиката, културния обмен и туризма. Русия е давала и продължава да дава възможност за работа върху няколко конкретни проекта, каза руският предтсвител, като изрази съжаление, че няма възможност за тяхната реализация. На регионално ниво, продължи той, има няколко активни проекти. В Камчия, например, много руснаци притежават имоти. В община Аврен, има разкрити целогодишни работни места. “Има работа, българи,” каза той, като обясни, че много български фирми се занимаващи се обслужването на чартърни полети с руски туристи. Това, поясни той, е конкретен пример за регионално сътрудничество.

 

Русия е отворена за Български предложения за проекти. “Предлагайте,” подкани той, “Русия има пари.” Ако проектите са конкуретноспособни, допълни той, няма да има пречки в работата и в рамките на 10 години може да бъде постигнато много. Проблемът, според Русия, е липсата на желание за работа и диалог от страна на България. 

 

Пълен запис на лекцията може да намерите тук>

 

Аудиозапис на лекцията >

Лекция на Мустафа Юрдакул, заместник председател на
дипломатическата мисия на Турция в София

Г-н Юрдакул говори за бъдещето развитие в отношенията между България и Турция в контекста на глобализацията и нуждата от политически диалог и взаимозависимост. Политическите, икономическите и културните отношения между двете страни се развиват добре, настоя той. Турция би искала да запази и засили сътрудничеството си с България, като запази суверенитета на двете стрнаи и заложи на взаимните им интереси. За да покаже преспективите, които се откриват пред двете страни, турският дипломат представи основните мотиви в турската външна политика, като постави акцент върху Балканите.

Турската външна политика

 

Сред установните принципи, които в момента формират външната политиката на страната са баланса между свободи и сигурност и интеграцията на Турция в региона. “Нашата цел е да се постигне максимално сътрудничество с всички съседи.” Това би позволило по-ефективното прилагане на по-широки политики. Провеждането на ефективна дипломация е важна част от този процес. Подобряването на сигурността в региона зависи от постигане на активен политически диалог, икономическа взаимозависимост, и създаването и използването на иновативни механизми за разрешаване на конфликти по мирен път, чрез изграждане на междукултурни мостове за диалог и взаимно уважение.

 

Турската външна политика се базира на ефективното използване на международните платформи, с цел изграждане и развитие на нови инициативи за справяне с общите предизвикателства. Турция работи с редица международни организации като ООН, НАТО, Съвета на Европа и много новосъздадени организации като Африканския съюз, Шанхайската организация за сътрудничество и Асоциацията на страните от Югоизточна Азия. Като активен член на международната общност, Турция поддържа тясно сътрудничество с други глобални участници, като ЕС, САЩ и Руската федерация. В последните години Турция работи активно за подобряване на отношенията с новите икономически сили в Африка, Азия и Латинска Америка.

 

Балканите

 

“Балканите са приоритет за Турция!” ясно заяви турсият дипломат. Това е така не само поради икономически, политически или географски причини, но и заради историческите и културни връзки. Балканите са важни и с оглед на регионалната интеграция и присъединяването на Турция към ЕС – мисия която Турция споделя с всички страни в региона. Нужна е взаимообвързаност и максимална интеграция в региона. Това означава повече търговия и инвестиции. Тези процеси ще стимулират по-широки регионални инициативи, които биха могли да бъдат водещи механизми в намирането на по-тясно сътрудничество в Югоизточна Европа.

 

 

Турската политика на Балканите цели също и подобряване на сигурността: “Искаме сигурност и безопасност за всички страни от региона и за всички етнически и религиозни групи - без дискриминация.” Важно е да запизим мулти-етническия, мултикултурния и милти-религиозния облик на балканските страните. Турция настоява за повече регионални инициативи, които да засилват сътрудничеството и да създават среда за мирно разрешаване на проблеми. Нужно е използването на политически диалог и дипломация, а не сила в разрешаването на конфликти. “XX-ти век беше век на разделение,” каза г-н Юрдакул. Регионът има нужда от политическа воля за да превърне XXI-ви  век във век на реинтеграция.

 

 

Политически отношения

 

“В момента ние се радваме на добросъседските отношения с България,” каза г-н Юрдакул. На лице са чести визити на високо равнище и редица двустранни механизми, които работят добре. Наред с това, двете страни си партнират и в засилване на регионалното и международно сътрудничеството. Пример за това е участието им в Черномоското икономическото сътрудничество, Механизмите за югоизточно сътрудничество, НАТО и ООН.

 

Турция и България споделят обща мисия за засилване на сътрудничеството между страните в региона, с цел повишаване на мира, стабилността и просперитета в региона. В рамките на тази обща цел, Турция подкрепя пълната интеграция на страните от региона към евро-атлантическите структури. Г-н Юрдакул изказа благодарност за българската подкрепа за членството на Турция в ЕС. “Ние вярваме, че бъдещото членството на Турция в Европейския съюз ще диверсифицира и задълбочи турско-българските отношения във всички области,” допълни той.

 

Икономически отношения

 

С прехода на България към демокрация и свободна пазарна икономика, двустранните отношения между двете страни значително се подобриха. Правната рамка, необходима за подобряване на двустранните търговски отношения, е вече завършена. Двете съседки не трябва да пестят усилия за задълбочаване на това сътрудничество. България се намира в изключително благоприятна позиция по отношение на двустранната си търговия с Турция. Силната турска икономика предоставя добра почва за икономическо развитие на България и за бъдещето развитие на търговските и инвестиционните отношения между двете страни.

 

През последните години търговията и инвестициите между България и Турция се развиват динамично. В момента Турция е вторият по големина експортен пазар за България, след Германия. Основните стоки и суровини, които се търгуват са желязо и стомана, мед и медни изделия, минерални горива и минерални масла, пластмаса и пластмасови изделия. Турските инвестиции в Българиа и капиталовите потоци от трети страни, възлизат на около 1,5 милиарда евро. В България роботят 1 500 турските фирми. Те имат важен принос към българската икономика, като създават работни места в редица области в цялата страна. Пример за това е Шишеджам в град Търговище – едина от най-големите инвестиции в страната.

 

Българските граждани от турски произход

 

Българските граждани от турски произход са важна част от отношения между двете страни. Те допринасчят за културното разнообразие и икономическото благосъстояние на българското общество. Те служат като мост между двете страни и заслужават да бъдат третирани като равноправни граждани на България. В този контекст, Турция вярва, че България има потенциал да служи за пример пред останалите страни в региона, като успешен модел за справяне с проблемите на мултикултурализма. 

 

Видео запис на лекцията >

 

Изтегли запис на лекцията в pdf>