Джонатан Алън заема поста на посланик на Великобритания в България в периода 2012-2014. Преди това е завеждал департамента “Източна Африка и Големите Езера” в британското външно министерство. В периода 2007-2009 г. основава и ръководи междуведомствено комуникационно звено за борба с тероризма. 

 

Между 2006-2007 г. той е заместник-директор в Международния отдел на министерството на вътрешните работи на Великобритания с ресор присъединяването на България и Румъния към ЕС. По време на британското председателство на ЕС през 2005 г, той е говорител на правителството в Брюксел. Завършил е "История" в Кеймбридж. 

Лекция на Н.Пр. Джонатан Алън, посланик на Великобритания в България 
“Външна политика в една по-нестабилна заобикаляща среда” - 9.10.2014, гр. Варна

 

 

На публична лекция в гр. Варна, посланик Алън обсъди заплахите, които стоят пред Българиа, Великобритания и региона. В центъра на дискусията бяха руската агресия в Украйна, сирийският конфликт, Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) и последвалата вълната от бежанци. В тази нестабилна среда, обясни той, България е от голямо стратегическо значение. България и Великобритания трябва да намерят обща политика за сътрудничество, не само на международно и двустранно равнище, но и в национален аспект. “Изолацията не опция", заяви той. Важен акцент в лекцията беше поставен върху ролята на енергийната политика във външната политика на Европа. 

Руската агресия и енергийна сигурност в региона

 

Най-голямата заплаха за Балканите и Черноморския регион, според посланик Алън, идва от руската агресия в Украйна. Общите действия на Европа за справяне с тази заплаха до момента са съсредоточени върху налагането на икономически санкции срещу Русия. “Общите действия на ниво ЕС,” каза той, “очевидно са затруднени от зависимостта на някои държави от Русия.” Като защитна мярка, допълни посланикът, европейските държави трябва да насочат усилията си към диверсификацията на икономиките си и енергийните си източници. Това би позволило по-бързи и твърди действия в бъдеще.

 

Диверсификацията на енергийните доставки е от решаващо значение. България може да изиграе ключова роля в тази стратегия като се превърне в енергиен център и основна връзка за доставките на природен газ от Азербайджан. Въпреки тези си стремежи, България все още не е започанала работа по изграждане на нужната инфраструктура. Така страната рискува новия газопровод да заобиколи България и да бъде изграден другаде. В допълнение, България притежава потенциални ресурси в Черно море. “За мен е загадка защо държавата не прави всичко възможно да насърчи проучването и добива им,” каза посланикът, като добави, че е в интерес на България да проучи залежите от шистов газ.

 

“Южен поток не допринася за енергийната сигурност от гледна точка на диверсификацията на източниците на доставка.” Още повече, не е ясна цената, която България ще трябва да плати. Европейската комисия има дълбоки съмнения относно тръжната процедура за избор на изпълнител. Ако въпреки това проектът продължи, то трябва да покрие законовите изисквания и правила на ЕС.

 

Регионална Политика

 

По последни данни, България е най-проруски настроената страна-членка на ЕС, поясни посланикът като добави, че това не бива да бъде разглеждано като избор между Русия и Запада, а като избор между ценности. От една страна е демократичната система на ЕС, а от друга способите на президента Путин. Докато България вече е направила своя избор, други страни в региона се колебаят. Нужно е да преразгледаме Европейската политика за добросъседство и да вземем под внимание факта, че Путин привлича все повече поддръжници.

България може да се превърне в регионален лидер на Балканите, като споделя опита си на страна с тесни исторически, културни, религиозни, етнически и търговски връзки с Русия, която е взела ясното решение да следва евро-атлантическия път. Превръщайки се в порта към Европа за Западните Балкани и Турция, България може да спечели на своя страна единомислещи партньори, които да я подкрепят в рамките на европейските въпроси в бъдеще.

 

Сирия, ИДИЛ и борбата с тероризма

 

Европейските страни трябва обединят усилия си на всички нива срещу нарастващата опасност от ИДИЛ. Освен сформирането на военна коалиция, ЕС трябва да засили хуманитарната си помощ за Сирия и Ирак. Помощ е нужна и за съседните на Сирия държави за справянето с потока от бежанци и опитите за дестабилизация.

Необходимо е колективни действия да бъдат тясно свързани с вътрешната политика на всяка държава-членка. Ислямска държава привлича огромен брой чуждестранни бойци, включително и граждани на ЕС. За това е важно да се подобри обменът на данни на пътници в рамките на съюза. Държавите, охраняващи европейските граници, като България, трябва без колебание да спират подозрителни британци и да ги връщат обратно в странат. “Правото за свободно придвижване на гражданите на ЕС не е безусловно” , заключи посланикът.

 

В процеса на адаптация към новите заплахи, Европа трябва свободно да обменя добри практики и информация. Великобритания цени високо взаимоотношенията си с ДАНС, каза посланикът, като изрази надежда, че новото правителство в България ще направи необходимото ДАНС да продължи да функционира на същото високо ниво. “В контекстът на Сноудън и Асандж”, каза посланикът, “не трябва да забравяме, че разчитаме на разузнавателните ни служби да ни защитават.”

 

Пълен запис на лекцията >

 

Дискусия с публиката

 

В отговор на критиката, че най-бедната страна в ЕС е оставена да се справят сама с  потока от бежанци, посланикът отбеляза, че имиграцията е нов феномен за България и въпреки това властите се справят добре. Броят на търсещите убежище в България не е непосилен за страната. Много страни от ЕС подпомогнаха България финансово. Европейската агенция за управление на границите също направи постъпления. Великобритания, поясни той, продължава да работи с българските власти по въпросите на сигурността.

 

Посланикът обясни, че е необходимо време за приемането на едно такова ново явление. Адаптацията и приемането на хората, идващи от различни общности не е икономически или правен въпрос, а човешки. Нужна е програма за интеграция. Без трудова и образователна стратегия насочена към бежанските общности в България, каза той, проблемите ще продължат.

 

На въпрос за Трансатлантическо споразумение за партньорство, посланик Алън обясни, че проектът е част от пакет от икономически мерки в дневния ред на новата Европейска комисия. “Споразумението е жизненоважно за икономическия растеж на нашите две страни”, поясни той. Целта е да се установят общи стандарти за търговията между ЕС и САЩ.  

 

Пълен запис на дискусията >

 

Видеозапис на лекцията >

 

 
“Днес енергийната политика е външна политика.” 
 

 

 

 

"Южен поток не допринася за енергийната сигурност."